Както винаги при посещенията си тук, Ястреб седна на една маса в по-отдалечения край на залата, с гръб към стената. Облегна се на стола и заразглежда с безразличие огромния, шумен салон, в който не след дълго веселбата щеше да премине в буйство.
Всичко това той приемаше с насмешка. Чудеше се как е, възможно такива странни неща да забавляват белия човек. Но защо тогава той самият бе дошъл тук? Може би „бялата“ половина на кръвта му търсеше този особен ритуал — смеха, после грубите думи и накрая… неизбежния скандал.
До него се приближи тъмнокоса сервитьорка. Голямото деколте на бялата й блуза откриваше гърдите й.
— Какво ще желаеш, скъпи? — закачливо се усмихна тя. — Предлагаме много неща.
Ястреб не отвърна на предизвикателния поглед на жената. В мислите му беше красивата Касандра, която посещаваше от време на време в продължение почти на година.
— Бира — отвърна той.
— Както кажете, милорд — сви тя устни.
Стана му забавно, като видя как се завъртя и тръгна към дървения тезгях, където мъж с престилка й подаде чаша бира. Като се върна, тя стовари разпенената халба пред Ястреб, без да обръща внимание на разлятата по масата кехлибарена течност. Като продължаваше да се усмихва, той бавно вдигна чашата до устните си. Предстоеше му една забавна вечер.
През следващите няколко часа жената многократно минаваше край него, без опит да го заговори или да му се усмихне. Тя само вземаше празната чаша и я сменяше с пълна. Очевидно бе обидена от непроявения към нея интерес.
Ястреб проследяваше с поглед полюшването на приятно закръглените й бедра, когато беше наблизо.
Единият от четиримата мъже на съседната маса протегна ръка и грубо сграбчи жената. Тя политна и се озова в скута на як, червенокос моряк. Крещейки, освободи ръката си и зашлеви брадясалото му лице. Плесницата отекна в отведнъж притихналия салон. Широките рамене на моряка се изопнаха, мускулите на ръцете му се напрегнаха и юмрукът му описа къса дъга.
Ястреб скочи на крака, но не бе достатъчно бърз. Той потрепна, когато от силния удар момичето политна на пода, удряйки се в крака на една маса. От разцепената й устна бликаше кръв. Чашите се разплискаха и присъстващите се отдръпнаха, затаили дъх.
Ястреб чувствуваше неясна вина за лошото настроение на жената и подразнен от грубата постъпка на моряка, пристъпи напред.
— Мъж, който удря жена, разкрива малодушието си.
Тълпата притихна. Червенокосият скочи и обърна подпухналото си, зачервено лице към Ястреб. На мястото на лявото му око имаше голям, дълбок белег.
— Какво каза?
— Не повтарям — сви вежди Ястреб.
Чертите на лицето на червенокосия се изостриха здравото му око гневно заискри.
— Ти, жалко копеле…
— Махай се, О’Райън! — якият барман пристъпи напред с мускет в ръце. — Никакви скандали тази вечер! Все още плащам за последната ти лудория. Сега изчезвай оттук! Вземи и лакеите си! — кимна с глава към другите трима на масата.
Докато О’Райън гледаше втренчено Маркуърт никои не помръдна. След това погледът му се спря на Ястреб. Устата му се изкриви в презрителна усмивка, преди да отвърне на бармана.
— Веднага, приятел. Както кажеш. — О’Райън направи знак на приятелите си.
— Хайде, момчета. Въздухът тук е непоносим.
Ястреб наблюдаваше как О’Райън и хората му шумно и наперено напускат салона. Той знаеше, че ще го дебнат отвън. Целият бе в очакване. Мисълта за предстоящата схватка извика вяла усмивка на лицето му. Ястреб седна отново на мястото си. За да печели време изчака жената да му донесе още бира. Тя се приближи с току-що налятата халба и се усмихна. По устните й имаше следи от засъхнала кръв.
— Моите благодарности, господине, за това че се намесихте. Надявам се, знаете с кого си имате работа. Човекът, срещу когото се опълчихте, е Дули О’Райън — тя замълча. Очевидно изчакваше да види дали името му говори нещо. Изражението на лицето му не се промени и тя продължи с тих глас. — Той е мръсник. Всеки път, когато идва тук, създава неприятности. Без превръзката на окото не го познах. А и да бях, какво ли можех да сторя? — хвана с възпълничката си ръка Ястреб и каза: — Внимавайте, когато излизате, господине! Те сигурно ще ви причакат.
Ястреб кимна и се залови с питието си. Щом жената отмина, той се замисли за постъпката на О’Райън. Спомни си как я удари. Въпреки че беше от племето шони, той не приемаше, че жените трябва да се владеят чрез сила. Имаше по-добри начини за това. Както винаги, мисълта за племето го изпълни с приятно чувство. Но то бързо изчезна, щом в съзнанието му изплува образът на майка му.