Глава шестнадесета
В продължение на часове вървяха мълчаливо, изкачваха се по хълмове и си проправяха път през пълзящи гъсталаци и високи шубраци. Сянка често спираше, за да й даде възможност малко да си отдъхне, преди да продължат отново.
Накрая се измъкнаха от гората и се озоваха в широко скалисто дефиле, през което протичаше малка рекичка. Бели цветчета изпъстряха тук-там полукаменистите и брегове.
— Колко е красиво! — възкликна Виктория, като откъсна едно, подобно на маргаритка, цветче с червена дръжка. — Как се казва? — тя вдигна глава и забеляза вторачения в нея поглед на Сянка.
Той като че ли беше развълнуван от нещо. Обърна се с гръб към нея и свали торбата от коня.
— Кървав корен.
— Кървав корен? Какво ужасно име за такова хубаво цвете.
— Наричат го така заради червеното стебло — той седна с кръстосани крака и опря лакти в коленете си. — Сега ще ядем — развърза торбата пред себе си и извади един вързоп. Отвори го и й подаде комат корав хляб и парче сухо месо.
Докато отхапваше по малко, тя слушаше ромона на потока, чуруликането на птиците някъде в дърветата и шумоленето на тревата.
Огледа коритото на реката. Всичко изглеждаше така свежо и зелено след бурята преди няколко дни, а от гората се носеше ароматът на разцъфналите дървета. Изведнъж се сети за думите на Джед.
— Сянка? Откъде си се научил да лекуваш?
Той сви рамене.
— Гледал съм как шаманът в нашето село върши тона. Проследявал съм го и когато ходи за билки.
— А защо просто не си тръгвал с нето?
— Обредите и лековете на шамана са нещо свято.
— А хващал ли те е някога, като го следиш?
— Да.
Виктория вдигна учудено вежди. Не можеше да повярва, че е допуснал това.
— И какво ти направи?
— Добре прие любопитството ми и в продължение на години ме учи как да лекувам.
— Сега ти ли си шаман на племето?
— Не — изви той поглед.
— Да не би да е Ястреб?
— Не. А сега пий вода и се освежи, тъй като няма да спираме, преди да се стъмни.
Знаеше, че той не обича да говори за Ястреб. И до известна степен това й беше неприятно.
— След колко време ще стигнем селото?
— След седем дни.
Виктория простена. Още една седмица в неговата компания…
— Ястреб ще бъде ли там?
— Да — отвърна той, без да я гледа в очите.
— Разбирам — тя го погледна изпитателно. Безпокоеше го нещо и то беше свързано с Ястреб. — Съпругът ми ли е вожд на племето сега?
Мускулите на раменете му се напрегнаха и той измърмори нещо като „моля се да не е“.
Тъй като не беше уверена, че е чула добре, Виктория се намръщи. После стана и отиде до водата. Пет дни по-рано би могла да се закълне, че не би желала да вижда нито капка повече. Но беше толкова жадна, а и мръсна. Какво ли не би дала да се изкъпе.
Сянка също скочи на крака и й посочи място, където реката правеше завой.
— Зад онази скала водата се събира. Там би могла по-добре да се измиеш.
Виктория премита, учудена от способността му да отгатва мислите й. Изпита известно смущение особено като си спомни това, което й се искаше да направи с него сутринта. Размисли, неподобаващи на една омъжена жена, я бяха споходили.
Като искаше по-скоро да се усамоти, тя само кимна с глава и се скри зад скалата.
Там, както й беше казал, реката образуваше вир с дълбочина около метър. Като огледа отвратително широката риза, с която беше облечена, Виктория се запита дали би успяла да се съблече и изкъпе, преди Сянка да я извика. Погледна назад. Имаше достатъчно време.
Под тежката дреха все още беше облечена с копринената риза. В първия момент помисли, че е по-добре да се изкъпе с нея, но после, като реши, че това няма никакво значение, разкопча бързо копчетата. Сянка я беше виждал много пъти без дрехи. За миг само се замисли за изгубения свян и изчезналия у нея морал. Въпреки това хвърли дрехите си на земята и се потопи в дълбокия до кръста й вир.
Докато се къпеше, усещаше как студената вода масажира кожата й. Изведнъж в представите й изплува нещо невероятно: тя видя как Сянка гали тялото й и отново се запита дали наистина не се бяха любили. Не можеше да повярва, че е извършила такова предателство спрямо съпруга си.
Щом излезе на брега и вятърът погали нежната й кожа, в съзнанието й проблесна някакъв смътен спомен за Сянка, който стоеше приведен над нея в дъжда и целуваше устните и тялото й така възбуждащо, страстно и предизвикателно. Стомахът й се сви.