Избягвайки погледа му, който би могъл да разкрие мислите й, Виктория съсредоточи вниманието си върху водата и пристъпи напред. Той също направи още една крачка и тя го последва. Водата стигаше до брадичката й и мокреше устата и носа й. Тя изви глава назад и пое дълбоко дъх, тъй като при следващата стъпка сигурно щеше да бъде скрита под повърхността.
Той обгърна с едната си ръка кръста й, а с другата издигна нагоре тялото й.
— Отпусни мускулите си, нийва, и легни по гръб.
За свое голямо учудване, след като направи това, което й беше казал, тя не потъна. Носеше се по водата или може би той й помагаше за това.
— Сега ще махна ръката си.
— Сянка, моля те! Страхувам се!
— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо — пръстите му се движеха плавно по гърба й под водата. — Разпери ръцете си и задръж краката си така, както досега.
Искаше нещо да каже, но от устата й не излезе звук. Щом ръката му се отдръпна, в нея се надигна вълна от страх.
— Не се напрягай! — извика той и отново я хвана. — Отпусни се.
В желанието си да се подчини, тя отпусна краката си и широко разпери ръце.
Той се отдръпна, но тя не потъна. Успя. О, господи, тя плуваше! Това беше чудесно. Никога не беше си представяла, че ще изпитва подобно чувство от допира на водата до голото си тяло. Малки вълнички обливаха корема и бедрата й.
Като изви леко глава и погледна към Сянка, тя видя страстта в очите му, приковани в голотата й. Той се приближи до нея и я притегли към себе си.
— Засега достатъчно — прошепна той дрезгаво.
Кръвта на Виктория забушува и тя изцяло се отдаде на чувството, разпалено от допира на телата им. Потръпна и впери поглед в пламенните му очи.
— Имам нужда от теб, нийва — изрече той с дрезгав глас.
Виктория усети как вътре в нея нещо се разтапяше и от съзнанието й изчезнаха всички мисли за брака й с Ястреб. Тя затвори очи и сложи глава на рамото му, усещайки нежния плисък на водата по врата й.
Като я държеше здраво за кръста, той пое дъх, гмурна се под водата и стопли с целувки настръхналото й тяло. Отхвърляйки угризението на съвестта, което искаше от нея да спре тази лудост, тя протегна ръце върху повърхността и се остави на жадната страст на Сянка.
Съвсем смътно в мислите й проблесна спомен за това, което се беше случило под дъжда. Почувствува се напълно лишена от разум. Беше изцяло отдадена на това прелестно мъчение.
Сянка се придвижи до по-плитко място и я остави да стъпи на дъното. Като все още я придържаше с едната си ръка, той нежно галеше краката и бедрата й с другата.
Тя никога не беше изпитвала нещо толкова възбуждащо. Имаше чувството, че обезумява. Като усети сладострастния натиск между краката си, едва не примря от истинска наслада.
— О, Сянка, моля те! Не мога повече!
В гласа й имаше отчаяние, което го накара, макар и неохотно, да се отдръпне от нея и да я изнесе на гладката скала. Без да отделя очи от нея, той седна и я взе в прегръдките си, като с ненаситен плам потърси устните й.
Тялото й необуздано се отзоваваше на пулсиращото помежду им привличане.
— Обичай ме, нийва! Обичай ме силно!
Виктория отвори очи и го погледна. Мускулите на лицето му бяха напрегнати, а устните му — леко разтворени. Господи! Колко го обичаше! И как силно го желаеше!
Тя се надигна, погали с ръка гърдите му и се притисна в него.
Телата им се сляха. От гърдите му се изтръгна стон, който бе подет от ехото на скалите. А Виктория, заслепена от екстаз, потъна в пламъците на любовта.
Сякаш за да я утеши, Ястреб мило галеше гърба й. Тя отново бе загубила съзнание, както в нощта на бурята. Сърцето му лудо биеше, но беше изпълнен с чувство на доволство. Виктория бе изпитала както гнева му, така и бурната му страст. Той вече знаеше, че тя не е способна да извърши жестокостите, за които я бе обвинил. Прокара пръсти по мократа й коса. Чудеше се защо не бе намерил сили да й разкрие истината за себе си.
Ръката му се спря. Той я обичаше и… се страхуваше да не я загуби, ето защо. Сега тя му вярваше, но след като научи, че е измамена…
Виктория простена и се размърда. След това вдигна глава и се вгледа в него.
— Съзнание ли съм изгубила? — изчерви се тя.
Той се усмихна.
— Имаше нужда от почивка.
Лицето й пламна още повече.
— Винаги ли ще бъде така?
Ястреб отметна кичура коса от очите й и погали бузата й.
— Надявам се. Това, че мога да ти доставя удоволствие така, че да изгубиш съзнание, означава много за мен и за моята мъжка суетност.
— А аз не мога да направя това с теб. Ти никога не губиш съзнание — нацупи се тя.
Ястреб едва сдържа смеха си.
— Нийва, но аз не съм на себе си от деня, в който се срещнахме — той я целуна бавно и благоговейно. — А това, което ти ми даваш, е нещо повече от удоволствието, дори е магия. Начинът, по който отнемаш здравия ми разум, ме кара понякога да си мисля, че си вълшебница. А сега ставай — потупа я той леко. — Все още не съм ти показал изненадата.