— Мислех, че вирът е…
— Погрешно си мислила. Хайде, ставай.
Сянка стана и плавно гмурна във вира все още мокрото си и така великолепно тяло. С известно страхопочитание тя проследи плъзгането му по водата, преди да се изкачи на отсрещния бряг.
Застанал гол на камъка, до едно борово дърво, той приличаше на прекрасно, но все пак диво животно. Тази мисъл я накара да се усмихне, но усмивката й бързо изчезна, щом той се скри сред дърветата. Сянка беше част от тази земя. Също като Ястреб. Чувство на вина се прокрадна в съзнанието й, но тя веднага го отхвърли. Съпругът й не се интересуваше от нея. По-скоро би умряла, отколкото да се разкайва за нещо така прекрасно и чисто, каквото тя и Сянка бяха изживели заедно.
Като гледаше редицата от дървета, тя се опитваше да си представи живота със Сянка сред гората. Макар и много да го обичаше, тя едва ли би била щастлива в този мрачен край. А не можеше да иска от него да се откаже от земята, която обичаше. Освен това съществуваше и друг проблем — първо трябваше да намери Ястреб.
Докато тя премисляше това, Сянка се появи между дърветата, носейки нещо в ръка. Погледите им се срещнаха. Нейният любим се приближаваше царствено към нея. Бронзовият загар на тялото му блестеше на залязващата слънчева светлина. Щом стигна средата на вира, той спря.
— Ела при мен, малката ми — молеше я той настойчиво.
Тъй като не искаше повече да се тревожи от мисълта за Ястреб или за гората, Виктория пое окуражително дъх и се потопи във водата. Разбираше, че Сянка иска от нея да го достигне с плуване. Обърна се с гръб към него и разпери ръце. После се отблъсна с крака от скалата и се понесе леко по бляскавата водна повърхност.
Когато усети ръцете на Сянка да обгръщат тялото й, сърцето й подскочи от радост. Тя беше успяла! Беше преодоляла страха от водата. Обърна се и го прегърна.
— Обичам те.
За миг той остана като вкаменен. Дори дъхът му секна. Като излезе от това състояние, той я сгуши в силната си прегръдка и зарови лицето си във врата й.
Дълго време стоя неподвижен, докато накрая вдигна глава и затвори устните й в страстна и жадна целувка. След миговете на сладко опиянение той се отдръпна и я погледна в очите.
— Нихау кунаха, ни китехи.
— Моля?
Сянка беше развълнуван.
— Нищо важно — той измъкна едната си ръка и й подаде букетче от няколко листа и бели цветя, напръскани на места с лилаво. От дръжките им висяха луковички.
— Ето. Това е изненадата.
За да не го обиди, тя ги взе и леко се усмихна. По устните му премина нервно трепване.
— Това е люляково растение. Луковиците му се използуват като сапун.
— Сапун!? О, Сянка, благодаря ти! Мислех, че изненадата е цве… О, няма значение. Това е прекрасно!
Щом се върнаха до брега и й показа как да използува луковиците, Сянка седна на тревата и я остави да се къпе. Тя видя как той взе кожената й дреха, направи нещо с нея, след което я метна настрани и се изпъна на земята.
Беше й трудно да се съсредоточи в заниманието си, тъй като не можеше да откъсне поглед от великолепното му тяло, огрявано от златистите проблясъци на залязващото слънце. Той дори не подозираше колко пленителна бе красотата и силата му.
Лицето й пламна и тя бързо се обърна с гръб.
Като свърши с къпането, излезе от водата и застана пред него.
Той отвори лениво очи и обходи с поглед мокрото й тяло.
Тя усети ледени тръпки, които постепенно се стопиха в бавно разпалваща се жарава. После безмълвно потъна в прегръдката му.
Глава осемнадесета
Ястреб видя как Виктория отправи последен, изпълнен с тъга поглед към тяхното самотно пристанище край вира. Тя въздъхна тежко и се обърна с лице към него.
— Готова съм. След като трябва да тръгваме…
Той кимна с глава, като внимателно прикриваше собственото си нежелание. На него също не му се искаше да напускат това място. А и кой би желал това след такава прекрасна нощ и след безкрайните мигове на неземна наслада? Но разбираше, че ако тази мисъл не го напусне, отново би грабнал Виктория в обятията си. Затова насочи вниманието си към мястото, за което бяха тръгнали, и към това, което трябваше да й каже, преди да го стигнат.
Отново спря поглед на съпругата си. Чудеше се как тя би възприела истината за него. Разгледа я внимателно. Изглеждаше така прелестна в копринената му риза и коженото палто на Джед. Ястреб беше махнал ръкавите му, за да й бъде по-удобно. Спомни си колко благодарна му беше за този дребен жест и как искрено бе показала признателността си.