Кръвта му закипя от гняв. Погледна към вратата на кръчмата. Знаеше, че Дули О’Райън го чака отвън. Изпи последната глътка бира, тръсна халбата на масата и бавно се надигна.
Стаята се залюля пред очите му и той премигна. Вторачи се в празната чаша и направи усилие да си спомни какво количество бира бе изпил. Като не успя, поклати глава, присви очи и с тромава походка се отправи към изхода.
Щом стигна вратата, забеляза, че русокосият мъж до бара също изпразни чашата си и като че ли беше готов да го последва.
Беше изненадан, но въпреки това равнодушно натисна резето. Стомахът му се сви. Те бяха там, отвън. Чувствуваше присъствието им и усещаше опасността. Воинската му кръв забушува. Ноздрите му се разшириха от мисълта за предизвикателството, но когато отвори тежката врата, не видя никой. Улицата беше безлюдна.
Очевидно това бе тактически ход на О’Райън. Ето защо Ястреб остана нащрек, като излезе и се отправи към Сейнт Джеймс парк. Мисълта за измяната на майка му не го напускаше. С всяка измината крачка тя го възбуждаше и го караше да свива юмруци. Докато минаваше край сградите със затворени прозорци и пуснати капаци, усети влажен и солен въздух, който залютя на очите му.
Обонянието му долови миризма на развалена риба и прогнило дърво. Той сви устни и изви глава. В този момент видя движеща се сянка. Кръвта нахлу в главата му. Ето ги. Четирима мъже пристъпваха откъм една странична уличка. Мина му през ум, че би могъл да извади ножа от ботуша си, но веднага отхвърли тази идея. Той не искаше да убива, а само да излее яда си. Надяваше се, че и те мислят така.
Погледна отново към четиримата и за момент усети колебание. Много пъти в живота си, особено през последната година, бе изпадал в подобни ситуации, които всъщност бяха допринесли за лошата му репутация. Но с мъже като тези не бе имал работа. Какво го бе накарало да застане срещу едни от най-големите нехранимайковци на лондонския бряг? Те сигурно ще го убият. Внимателно наблюдаваше как се опитват да го обкръжат.
Отдръпна се настрани.
Един от мъжете направи опит да се промъкне зад него.
Ястреб се обърна.
Откъм кръчмата се разнесе буен смях, но това не смути вниманието му. Да се бие и побеждава — това той умееше най-добре.
Изневиделица един юмрук се стовари върху челюстта на Ястреб. От удара главата му отхвръкна назад. Лицето му пламна от болка. Все още замаян, той разтърси глава и премигна. Устата му се изкриви в усмивка. Сви юмруци и се завъртя.
Когато се отдръпна, всеки мускул по тялото му пулсираше от болка, главата му бучеше, а фината му ленена риза бе напоена с кръв. Имаше рана от кама. Честната игра беше трудна.
Мисълта за четиримата моряци, които бе натръшкал му достави удоволствие. Те несъмнено ще имат вече друго отношение към аристокрацията, към която смятаха, че принадлежи и той.
Ястреб направи няколко крачки, но земята под краката му се разлюля. Явно бе лошо ударен, а и твърде много кръв бе загубил от раната в ръката си. Тръсна глава и се опита да подреди мислите си, но залитна и се хвана за един от варелите, скупчени край пътя.
Огледа объркано тясната уличка, оградена от двете страни с порутени бараки, и съзря в далечината мъждукаща светлина. Примъкна се до мястото, откъдето идваше тя, и там видя малък, черен, лъскав файтон. „Необичайно място за файтон“ — помисли си той, привлечен от мамещия уют на виненочервените седалки. Дали ще може да го наеме?!
Потърси с поглед кочияша и направи опит да се качи. Но краката му не се подчиниха. Започнаха да треперят, после се огънаха и ръката му остана във въздуха. Ястреб усети само как полита и… нищо повече.
Колиър видя как едрата фигура на херцога се строполи на земята в една безчувствена купчина. Той се беше скрил зад варелите, откъдето надничаше и се подсмихваше. Бе проследил Ястреб с намерението да отмъкне кесията му, след като четиримата се справят с него. Но като видя как херцогът обработи Дули О’Райън и неговите главорези, се отказа от предварително замисления план. По-добре беше да няма работа с човек като този.
Измъквайки се бавно от прикритието си, Колиър предпазливо приближи до безжизненото тяло. Беше нетърпелив да вземе парите на херцога, но надеждите му скоро бяха разбити. Намери само няколко шилинга в джобовете му. По дяволите! Не си струваше усилието!
Колиър стана и възмутено скръсти ръце. Откъде да знае?! Човек с положение би следвало да има достатъчно пари в себе си. Отвратителен късмет!