Виктория проследи с почуда приближаването на Алейна до мястото, където бяха занесли Ястреб.
Чу се шепот и няколкократно произнасяне на името Пясъчен цвят.
Една от жените от племето пристъпи напред, извика нещо и изчезна някъде.
Огнено крило отметна кожата и спря на входа, взрян с невярващ поглед в Алейна.
Виктория видя как изражението му премина от въодушевление в гняв. После лицето му замръзна в неразгадаема маска. Той скръсти ръце и прикова в далечината безизразни очи. За него Алейна сякаш не съществуваше.
Тя се наведе от коня и каза нещо на вожда. Погледът й помръкна от болка.
Огнено крило настръхна, после за миг на лицето му се появи колебание и то пак прие суровото си изражение.
Никой не смееше да мръдне. Дори птиците не чуруликаха.
Огнено крило кимна с глава и влезе отново вътре.
Като запази спокойствие, Алейна слезе от коня и го последва с вдигната глава.
Щом се скриха от погледите им, всички в селото се раздвижиха. Без да обръщат внимание на това, което ставаше в дома на вожда, те се заеха отново с обичайните си занимания.
Пади, заедно с другия мъж, останаха на конете си.
Минаха сякаш часове, преди Огнено крило и Алейна да излязат. Без да каже дума, вождът се качи на коня на лейди Ремингтън. После пое и нея, като й направи място пред себе си. Обви с ръка талията й. Всички шони бяха притаили дъх, докато двамата се отдалечиха в гората.
Мъжът, който беше до Пади, се приближи и му каза нещо. После се обърна към един от индианците, слезе от коня и се отправи към вигвама на Ястреб.
А Пади, накуцвайки, тръгна към къщата на старейшините.
— О, Рия! — простена той, като влезе и я взе в прегръдките си. — Да знаеш само колко се тревожех за теб! — отстъпи назад и я погледна. — Добре ли си, момичето ми? Нищо не са ти сторили, нали?
В очите на Виктория пареха сълзи. Тя се изви и се сгуши в утешителната прегръдка на Пади.
— Добре съм, Пади. Наистина. Нищо ми няма.
Някаква тръпка премина по тялото му, преди да я пусне.
— Благодаря на бога! — той се обърна и погледна другите в стаята. — Защо са завързали Паркс?
Като не обърна внимание на въпроса му, О’Райън се загледа през прозореца.
Брейгън му обясни набързо положението.
— Искаш да кажеш, че е стрелял по мечката, след като тя вече е била повалена? — свъси вежди Пади. — И е улучил момчето на вожда?
— Да, стрелял е след това, но не е мислил, че ще нарани някого — защити го Виктория. — Но след всичко, което ми беше причинено от собствения ми съпруг, който ме накара да повярвам, че съм отвлечена от някой дивак, и след начина, по който той… по-скоро бих желала да му се случи нещо дори по-лошо.
Пади само присви очи и не каза нищо.
Нещо в погледа му накара Виктория да смени темата.
— Как ме открихте?
— Алейна предположи, че те е довел в селото на шони. Когато пристигнахме в Халсион, Джейсън Кинкейд — мъжът, който ни доведе тук, каза, че Огнено крило е бил принуден да премести селището си. Тогава херцогинята наистина се натъжи. Не знаеше къде може да го открие, а и Кинкейд не желаеше да й каже. Спомена само нещо за страданието на Огнено крило — Пади поклати глава и се усмихна. — Едва не се нахвърлиха един срещу друг. Но накрая лейди Ремингтън му прошепна нещо, което явно го убеди в правотата й, защото той я погледна изненадано и каза, че ще ни заведе до селото.
— Какво ли му е казала?
Висящата на вратата кожа се вдигна и влезе млада жена. Всички се обърнаха към нея. По лицето на О’Райън беше изписан страх.
Момичето заговори бавно, като внимателно произнасяше всяка дума, но въпреки това Виктория не разбра нищо от това, което каза.
— Тя каза, че ще ни заведе да се настаним — помогна й Брейгън.
Красивата индианка застана на входа и им направи път да минат.
Щом излезе на ярката слънчева светлина, Виктория веднага отправи поглед към братовчед си, който все още висеше отпуснат между двата кола. Ужасният му вид предизвика съчувствието й. Преди да успее да се отдаде на мисълта за страданието му, една възрастна, но все още хубава жена се приближи до тях. Тя беше облечена в прилепнала до тялото й кожена рокля, с деколте, което откриваше едрия й бюст.
За миг жената остана в мълчание, оглеждайки, одобрително Брейгън и Пади. После, като въздъхна тежко, се обърна към О’Райън.
— Ти идваш със Зимен цвят — каза тя на развален английски.
Сърцето на О’Райън затуптя силно и той се ухили самодоволно на другите двама.
— Жената познава истинския мъж веднага щом го види.
Виктория забеляза отвращение в погледа на индианката, което тя умело прикри и хвана ръката на О’Райън. Усмихна им се топло, макар и изкуствено, и го поведе към вигвама.