Брейгън също не се виждаше никъде. Сигурно е при Ястреб с Джейсън Кинкейд. Виктория все пак изпитваше някакво желание да се увери, че съпругът й е добре. Но вместо това тя тръгна към Колиър. Не я беше грижа за Ястреб. Той е лъжец и подлец, а и безскрупулен женкар.
Като се доближи до братовчед си, забеляза, че той е отново в съзнание и разговаря — не, по-точно спори, с О’Райън. Едноокият измърмори нещо и се отдалечи. Запъти се към дома на Зимен цвят, където го очакваше прелестната домакиня със съблазнителната си усмивка.
Само като си представи Ястреб с тази жена, Виктория едва не се пукна от ревност.
О’Райън ускори крачка. След това двамата се скриха в покоите на вигвама.
— Рия! — извика с дрезгав глас Колиър. — Ела тук.
Виктория се втурна към братовчед си, успокоена и доволна от това, че той може да говори и ще я отвлече от мрачните й мисли.
— За бога, Рия! Трябва да ми помогнеш. Вождът мисли, че съм стрелял по сина му нарочно — в погледа на Колиър имаше страх. — Казах му, че съм се целил в мечката, но той не ми вярва — челото му се обля в пот, която се стичаше надолу и се смесваше с кръвта. — Те ще ме убият — той трепереше целият, — каза ми го единият от червенокожите, който говори английски. Каза ми дори кога и как… ще умра — гласът му премина в остър писък. — Утре, при изгрев — слънце, отново ще ме нападнат с тоягите и коловете си, а когато им омръзне това, ще одерат кожата ми — той гледаше с див поглед. — Ако и след това оцелея, ще ме изгорят жив.
Стомахът на Виктория се преобърна и тя притисна с ръка устата си.
— Моля те, Рия! — хленчеше Колиър. — О’Райън се обърна срещу мен. За бога! Ти трябва да ми помогнеш.
Виктория пое дълбоко дъх, за да се успокои, и преглътна.
— Как?
— Освободи ме.
— Сега? — Виктория хвърли поглед към червенокожите, които се въртяха наоколо.
— Довечера. Когато всички заспят. Трябва само да откраднеш един нож.
Виктория се хвана за гърлото. Пулсът й лудо биеше. А какво ще каже Ястреб, ако тя освободи Колиър? Ами Огнено крило? Тя самата би ли могла да го извърши? Не беше сигурна, но разбираше, че се налага.
— Ще се опитам.
На лицето на Колиър се изписа облекчение.
Тъй като се почувствува зле от чутото за мъченията, които очакват братовчед й, тя се обърна бързо и тръгна към вигвама на Летен вятър.
Зашеметен от билките, Ястреб гледаше Джейсън, който беше седнал с кръстосани крака на земята до постелята му. Искаше му се да стане и да прегърне приятеля си, но не можеше. За първи път изпита яд към лековитите билки на шамана, направили го така безсилен. Знаеше, че раните в главата и рамото му не са толкова опасни. Но старият лечител не му разрешаваше да става през целия ден. Затова бе направил така, че да е сигурен, че Ястреб ще се подчини. По дяволите!
— Боли ли те, Ястреб? Искаш ли да те оставим да си почиваш? — попита тихо Джейсън, като хвърли поглед към Брейгън Александър.
Ястреб се опита да поклати глава, но трепна от болка.
— Не, братко мой. Искам да стана и да видя съпругата си. Трябва да й обясня.
Джейсън се усмихна.
— Явно шаманът още помни упоритостта ти като дете. Дал ти е достатъчно макови листа да те държат мирен цяла седмица.
Ястреб изсумтя и се огледа.
— Къде е моята нийва?
— Жена ти е в друго жилище — отвърна му Брейгън.
— Много ли е сърдита?
Усмивката на Джейсън стана още по-широка.
— Не се и съмнявам, след това, което чух от Алейна за отвличането й. Ако ставаше въпрос за Саманта, бих се пазил.
Ястреб се подсмихна, като си спомни красивата пламенна Саманта Флеминг Кинкейд.
— Би било умно от твоя страна, братле. Но за щастие моята съпруга не е толкова враждебна, колкото Саманта — той се размърда под завивката. — Поне се надявам да е така.
— Защо го направи, Ястреб? — попита внезапно Брейгън.
Ястреб пое дъх и им разказа всичко за принудителния брак, за отвличането му, за годините в солните рудници и за това, как бе повярвал във вината на Виктория. Но преди да успее да свърши, в помещението влезе Падингтън Макданиълс.
— Къде е съпругата ми? — запита го Ястреб.
— В един от вигвамите.
— Прати я при мен — Ястреб прикова в него замъгления си поглед.
Очите на Макданиълс го гледаха меко.
— Знам, че искаш да изясниш нещата, момчето ми, но по-добре е да й дадеш още малко време — усмихна му се съчувствено той. — Тя все още е разгневена от лъжата ти.
— Лъжа? — учуди се Брейгън.
Пади сви рамене.
— Е, не точно лъжа — поправи се той. — Когато Негово височество отвлякъл Виктория, просто забравил да й каже, че е съпругът й. Тя помислила, че някой дивак я е пленил — Пади погледна Ястреб в очите. — Не й е било лесно да се влюби в човек, когато в същото време знае, че е женена за друг. Това е истински удар за моралните й разбирания.