Тялото му потръпна от страх. Ако действително е така, както смяташе, то тогава тя е отвлечена насила. Той се обърна и видя баща си да говори с приятеля на Виктория, с Пади и с Алейна.
В този момент Ястреб беше твърде обезпокоен за Виктория, за да може да разсъждава върху присъствието на майка му тук.
— Когато ги заловихте, едноокият моряк беше ли с тях? — втурна се към баща си Ястреб.
Огнено крило кимна с глава.
— Да. При Зимен цвят е сега — после, като че ли в отговор на следващия му въпрос, той добави. — Не е избягал.
Ястреб се обърна.
— Синко? — Макданиълс сложи ръка на рамото му. — Остави я. Тя няма да бъде щастлива тук, сред горите. Ела при нея в Англия.
— Не — каза през зъби Ястреб, — тя не е тръгнала по свое желание.
— Не е така, момчето ми — погледът на Пади стана по-топъл. — Рия е откраднала един от ножовете на Летен вятър и е помогнала на Паркс да избяга. Тръгнала е, защото е искала. Не я карай да се връща. И двамата ще съжалявате.
Наранен от думите му, Ястреб дълго стоя с втренчен в Пади поглед. И все пак не можеше да му повярва. Виктория може да е помогнала на братовчед си да избяга, но не би изоставила Ястреб. Беше напълно уверен в това.
— Грешиш, бели човече — каза той и тръгна към вигвама на Зимен цвят. Там той намери само О’Райън, свит в единия ъгъл.
— Къде са те? — приближи се Ястреб до него. О’Райън се огледа тревожно.
— Откъде да знам. Кълна се — не съм ги виждал. Онзи негодник ме молеше да му помогна, но аз отказах — той облиза устните си и погледна неспокойно някъде зад гърба на Ястреб. — Казах на Паркс, че си заслужава това, което получи от Огнено крило. Кучият му син ми плати двеста лири, за да те убия. Но аз не го сторих. Аз не съм убиец. Жив си благодарение на мен — сгуши се още по-навътре и продължи. — След като те бях завел на онзи кораб и разбрах кой си, аз се опитах да обясня на капитана, но той не искаше да ме чуе. Да те продадем на търговците на роби, беше идея на Паркс.
Човекът не казваше истината докрай — Ястреб разбираше по очите му.
— А Виктория?
— Какво? Тя не знае нищо. Колиър не искаше тя да знае.
Ястреб въздъхна облекчено и се обърна. На входа стояха баща му, Джейсън и Макданиълс. Лицето на Огнено крило беше ужасено. Той несъмнено бе чул признанието на моряка. А това означаваше, че Дули О’Райън ще претърпи своето наказание.
— Идвам с теб — предложи Пади, когато Ястреб мина край него.
— Не! — Ястреб се обърна към баща си и срещна погледа му. — Аз ще върна съпругата си.
Лицето на Огнено крило не издаваше мислите му, но Ястреб долови в него несигурност.
Джейсън сложи ръка на рамото на приятеля си и каза с решително изражение.
— Аз идвам.
— Не.
Очите на Кинкейд заблестяха и той сниши глас.
— Не ми отказвай, братле. Когато аз се нуждаех от теб, ти беше с мен.
В този момент Ястреб видя онзи Джейсън Кинкейд, когото така добре познаваше. Уверения и необикновено хладнокръвен Джейсън. Но Ястреб не искаше да рискува живота на приятеля си. Като изправи рамене, той каза меко, но непреклонно:
— Тръгвам сам.
Преди да отвори очи, Виктория долови мирис на влажна земя. Заслепи я слънчева светлина, процеждаща се през отвора на една пещера. Пещера?! Тя се изправи и се огледа. Намираше се в пещера. С Колиър.
Братовчед й вдигна поглед и се усмихна.
— Е, Рия, най-после се събуди. Време беше. Ужасно е скучно да стоиш тук и да няма с кого да си говориш.
Той хвърли настрани дървото, което дялкаше, и стана. Очевидно не го интересуваше това, че е все още гол и изцапан с черна боя.
— Направил съм ти закуска.
Отиде до един камък в дъното на пещерата и донесе парче сурово месо.
— Това е змия. Убих я тази сутрин, когато я видях да пълзи в един ъгъл.
На Виктория й се повдигна. Тя дръпна парчето плат, с което бяха вързани ръцете й, и разбра, че това е част от копринената й риза. Кога ли е направил това? Тя смътно си спомни, че бе дошла в съзнание, когато той я влачеше през гората. Тогава тя се бе опитала да се отскубне, но той не я пусна, докато не стигнаха до някаква скала. Беше обезумяла само при вида на пещерата, в която той възнамеряваше да я вкара. По лицето на Виктория пулсираше болка. Беше от удара му.
— Колиър, защо вършиш това? Моля те, пусни ме!
— Не бъди глупава, Рия. Нищо лошо не правя. Ти ми принадлежиш. Нуждаеш се от някой, който да се грижи за теб — суровият му поглед се плъзна по полуголото и тяло. — Аз съм ти нужен, за да те направя щастлива. Да, аз ще те направя щастлива.
През всичките изминали години тя никога не бе изпитвала такъв страх от братовчед си. Нещо в очите му заплашително и ужасяващо — й подсказваше, че е изгубил разума си.