Същия този поглед тя бе видяла и миналата вечер, когато го бе чула да крещи обезумяло.
Помръкналото му и изкривено лице и големите изпъкнали очи се открояваха на светлината и изпълваха Виктория с ужас.
— Яж си закуската, скъпа. Ти си добро момиче — каза Колиър, като метна в скута й слизесто парче змийско месо.
Втрещена, Виктория го хвърли настрани. Колиър видя как то тупна и я прониза с неодобрителен поглед.
— Не биваше да правиш това. Просто трябваше да ми кажеш, че не си гладна.
Обезпокоена от нестабилното му душевно състояние и опасявайки се да не го разгневи, тя реши да промени темата. За бога, къде ли е сега Ястреб, когато така силно се нуждае от него?
— Къде сме? — попита тя.
— Не знаеш ли? — той направи грациозен жест с ръка. — Разбира се, че не знаеш. Ти спа през цялото време дотук — сви той устни — и аз трябваше да те влача по този планински път. Отвратителна работа! Трябва да помислиш за теглото си, скъпа — той отиде до входа на пещерата и се показа навън. — Доведох те тук, защото това е единственото сигурно място, което знам. Ние с Александър и Макданиълс нощувахме в тази дупка миналата нощ, когато ви следвахме с онзи противен индианец. Не можахме обаче да си починем добре, тъй като този глупак Александър непрекъснато настояваше да тръгваме. Беше толкова разтревожен — Колиър погледна навъсено. — Той, разбира се, въобще не можеше да си представи, че ти се забавляваш с онази отрепка — очите му светнаха. — Кажи ми Рия, беше ли с него? — той се приближи застрашително към нея. — Даде ли му това, което ми принадлежи?
— Колиър, престани. Аз не ти принадлежа. Аз съм омъжена за Ястреб.
— Не — изкрещя той истерично и я погледна с умопомрачения си поглед. — Ти си моя! Сега си на повече от осемнадесет и можем да се оженим, както бях предвидил. Този мръсен дивак никога няма да те притежава — той се хвърли към нея, хвана я за раменете и я разтърси. — Никога! Ще те убия, преди да му разреша да те отнеме от мен — като впи устните си в нейните, той едва не я задуши.
Тя сграбчи с ръка косата му и се дръпна, опитвайки се да го отблъсне.
Той впиваше зъби и я целуваше все по-настървено.
Виктория извръщаше лице, но пръстите му бяха здраво вплетени в кичурите на косата й. Тя простена от болка. „О, господи! Помогни ми!“
Когато тя, без да осъзнае, спря да се съпротивлява, той я пусна.
— Добро момиче! Така можем да се разберем — дръпна я той отново към себе си. — Сега си моя! — дъхът му пареше бузата й. — Ще бъдеш доволна, когато се измъкнем от тази ужасна страна. И ще си изненадана от чудесните любовни игрички, които ще ти покажа — ухили се той предизвикателно. — Много съм добър в тези неща — и при двата пола.
Виктория изпита отвращение. Молеше се само Ястреб да я открие. Никога за нищо не се беше молила така силно през живота си.
— Ястреб ще тръгне след мен.
— Не! — изкрещя Колиър. — Твоят противен метис няма да дойде. Той знае, че си моя и че ще го убия. Веднъж се опитах. Ще го сторя и втори път — братовчед й завъртя очи и премига смутено. — Да, исках да умре, но той оживя. И всичко заради онзи едноок чакал О’Райън. Той искаше да види Ремингтън в страдание и го продаде на търговците на роби. Мъжът ти би трябвало да е мъртъв, както всички останали в солните мини.
Колиър изсумтя.
— Но не стана. Негово височество херцогът на Силвъркоув е твърде силен и могъщ за такава низка смърт. Той измами смъртта. Измами и мен — Колиър тръсна сплъстената си руса коса. — Той трябваше да умре. Очаквах да видя мъртвото му тяло и знаех, че тогава ти ще се ожениш за мен. Така щях да имам теб и богатството на херцога. Но той ме измами. Моите кредитори бяха готови да ми прережат гърлото. Ей богу, толкова отчаян бях тогава! — усмихна се той по момчешки. — Имах още една възможност и реших да я използвам. Тъй като баща ти беше ме определил като единствен наследник на имението, аз само трябваше да уредя един малък нещастен случай с чичо Ричард.
— Ти си го убил? — Виктория го гледаше с отворена уста.
— Не ме гледай така — сви той нацупено устни. — Той всъщност не беше твой баща. Каза ми това в деня на сватбата ти, в момента, когато те лиши от наследство.
Светът сякаш рухна пред очите на Виктория. Колиър — убиец?
— Тогава го намразих — продължи той. — Но повече мразех себе си заради грешката, която допуснах. Ако не бях аз, чичо Ричард нямаше да разбере истината — той хвана ръцете й и ги сложи на ранените си гърди. — Не предполагах, че ще пострадаш ги. Ако знаех, че ще се случи така, никога не бих му казал за срещите на майка ти с онзи човек в конюшнята.
Виктория имаше чувството, че сънува.