— За какво става въпрос?
Колиър притисна главата й на рамото си и я погали.
— За деня, в който майка ти умря. Отбих се у чичо Ричард, за да го помоля за заем. Тъй като не го видях наоколо, помислих, че е в конюшните, и отидох да го потърся там. Когато влязох, видях майка ти в прегръдките ма другия мъж.
— Какво говориш? — Виктория дишаше тежко.
Колиър я целуна по главата.
— Хайде, хайде, скъпа, не плачи. Както и да е, аз се измъкнах незабелязано. И сигурно нищо не бих казал на чичо Ричард, когото намерих да дреме в градината, ако не беше отказал да ми даде пари. Ей, богу, Рия! Трябваше да получа отнякъде тези пари — подсмихна се той. — И така — аз го изнудих. Казах му, че срещу 50 лири ще му дам информация, която ще промени живота му — братовчед й измърмори нещо с възмущение и продължи: — Когато му разказах, той побесня. Трябваше ми почти час, за да го успокоя. Накрая успях и той ми даде парите. Много по-късно, едва на твоята сватба, аз узнах какво се е случило в онзи ден, след като съм си тръгнал.
Виктория потръпна от някакво неприятно и страховито предчувствие. Въпреки всичко тя трябваше да узнае истината.
— Какво се бе случило?
— Чичо Ричард се приближил до конюшнята, като нарочно вдигал шум, за да го чуят. Като влязъл вътре, се престорил в добро настроение и предложил на майка ти разходка с файтона. Когато стигнали скалата, издигаща се над езерото, той поискал да му разкаже всичко за любовника си. Тя открила тайната си за дългогодишната си любов към Пади. Казала му, че ти си негово дете, и поискала развод. В този момент баща ти изпаднал в безумен гняв. Удрял я, ритал я и я пребил до смърт…
Гърлото на Виктория беше пресъхнало и всичко около нея се завъртя.
— Когато Ричард дошъл на себе си и разбрал какво е направил, хвърлил тялото на майка ти в езерото. След това скочил във водата, гмурнал се и извадил трупа на брега. Искал всички да повярват, че е нещастен случай и че се е опитвал да я спаси. В ролята на отчаян, той се втурнал към Денуик. Но когато видял Пади на ливадата до конюшнята, нещо в него се преобърнало. Опитал се и него да убие — Колиър я притисна силно. — Оттогава кучият му син обърна гнева си срещу теб. Мразя го за това. Радвам се, че е мъртъв.
Виктория нямаше сила, дори да вдигне главата си. Беше напълно сломена. Майка й беше убита от съпруга си Ричард Таунсенд. А истинският й баща бе Пади. Това бяха неща, които тя не можеше да приеме така изведнъж. Беше твърде развълнувана, а главата й се въртеше от мисли. Всички хора, на които е вярвала и е обичала, я бяха мамили. Дори и Ястреб. Внезапно тежка, черна мъгла я обгърна и тя с радост потъна в прегръдката й.
Колиър я остави на земята и се вгледа в нежното й лице. Господи, обичаше я! И винаги беше я обичал. Той се усмихна. Никой не можеше да му я отнеме. Те ще живеят и… ще умрат… заедно.
Той я погали и целуна. Скоро всичко щеше да бъде наред. Щом обладае тялото й, тя едва ли ще пожелае друг мъж. По устните му пробягна усмивка. Щеше да й покаже неща, които нейният индианец дори не бе сънувал.
На Виктория й се струваше, че се извисява сред хълмовете от гъста тъмнина… Тя отвори очи и се опита да съсредоточи погледа си върху това, което я обкръжаваше. Пещерата! О, господи! Това не е било сън. Тя се изправи и се олюля.
— Спокойно, скъпа! Ти си добро момиче — потупа я братовчед й по рамото.
Тя се сви и се отдръпна.
— О, Рия! Нямаш причина да се страхуваш от мен. Нищо лошо няма да ти сторя.
Цялото й същество беше пронизано от страх. Колиър я гледаше с безумен и безжизнен поглед!
— Моля те, остави ме да си вървя — каза Виктория, като се опита да прикрие отчаянието в гласа си. — Ако наистина ме обичаш, пусни ме.
— Ей, богу! Твоите молби ме възбуждат — той смъкна ръката си надолу към гърдите й. — Знаеш ли какво е хленченето ти за мен?
Виктория потръпна.
Колиър грабна ръката й и я сложи до сърцето си.
— Чуй!
Като разбра, че ръцете й са развързани, тя се опита да се отскубне, но той здраво я държеше.
— Колиър, престани! — този път гласът й звучеше по-твърдо.
Той се изсмя обезумяло и вдигна ръката и до устните си. Целуна я и гневно захапа пръстите й. Тя извика и се дръпна.
— Остави ме!
— Не! — простена той и коленичи пред нея. — Ти не искаш това, нали? Ти ме обичаш. Знам, че ме обичаш. Ние ще се оженим. Господи, Рия! Мечтаех за това още когато беше дете.
— Колиър, трябва да ме изслушаш! — Виктория се опита да го убеди. — Не мога да се оженя за теб. Аз вече имам съпруг и го обичам много.
— Не! Ти не си негова! Моя си! Моя! Чуваш ли ме? — той се хвърли към нея, повали я на земята и притисна ръцете й над главата. — Ти си моята съпруга — целуна я грубо и стенейки, стовари тялото си върху нейното.