При вида на голобрадото му лице целият любовен порив на Лаура се изпари.
— Обръснал си си брадата — каза тя обвинително.
— Да, омръзна ми вече. Не е моят стил. — Той се настани в леглото и като се подпря на лакът, потърка в рамото й току-що избръснатата си буза.
— Не, недей — каза студено тя, отдръпвайки се от него.
— Какво има? — изправи се Джими. — Нали не си се облякла така за друг мъж? — пошегува се той. Лаура продължи упорито да мълчи. — Хайде де. Какво има? — попита той.
— Обръсна си брадата, защото майка ти нареди, нали така?
— Не, разбира се, че не е така. Хайде стига! — Той се протегна да я хване за ръката, но тя се дръпна. Изведнъж усети, че е измръзнала от студ. Измъкна се изпод завивките, пресегна се за дебелия си плюшен халат в долния край на леглото и го облече.
— Не ти ли се струва малко странно, че щом майка ти каже, че трябва да си обръснеш брадата, ти веднага го правиш?
Джими се отпусна тежко на възглавницата си.
— Тя повтаря това от шест месеца, ако си спомняш. Просто вече не ми се ходеше с брада. Толкова ли съм отблъскващ без нея?
— Въпросът не е в това и ти го знаеш.
— В какво е въпросът?
— В това, че си на тридесет и три години и продължаваш да правиш това, което нареди майка ти.
— Трябва ли да започваме отново? — въздъхна Джими.
— Защо не? За мен въпросът винаги е на дневен ред, щом е свързан с Долорес.
— Работата е там, че приемаш навътре всичко, което тя каже. И си мислиш, че аз правя същото. Но аз не я вземам толкова на сериозно. Знам, че в повечето случаи тя не мисли това, което казва. Понеже говори без заобикалки…
— Много меко се изразяваш — тросна се Лаура.
— Виж какво, знам, че понякога се засягаш от нейните думи. Съгласен съм, че не е тактична. Но какво мога да направя? Израснал съм с нея. Цял живот съм я гледал как се разпорежда. За разлика от теб тя не мисли, преди да си отвори устата. Просто изрича всичко, което й дойде на ум. Но не иска да каже нищо лошо.
— Мрази ме и винаги ме е мразила.
— Не те мрази.
— Държи ме отговорна за това, че не си станал милионер. Продължава да си мисли, че съм те подмамила да се ожениш за мен и съм ти провалила живота.
Джими се подпря на лакът и се усмихна.
— Скъпа, какво значение има какво си мисли? До гуша ми беше дошло да се подмазвам на богати колекционери, за да измъкна по някоя картина. И те обичах. И още те обичам. Тя може да си мисли каквото си иска.
— Но защо не можеш да я накараш да разбере? — попита умолително Лаура.
— Защото тя никога няма да се промени — отговори спокойно той. — Сигурно заради всичко онова, което преживяхме, когато бях още дете — смъртта на баща ми, когато бях толкова малък — тя просто има по-силно развито чувство на собственост от някои други майки. Щеше да намери кусури на всяко друго момиче, в което бих се влюбил. Не може да го преодолее. Но аз винаги съм знаел това. Когато се запознах с теб и си дадох сметка, че съм срещнал единственото момиче, което е за мен, направих единственото нещо, което можех. Убедих те да се оженим и след това, когато станах готов, поех удара. Няма друг начин с Долорес. Цял живот така съм се справял с нея. Изслушвам я, потупвам я по рамото, съгласявам се и после си правя каквото знам. Винаги е било така и винаги ще бъде така.
Лаура усети, че гневът й стихва. Знаеше, че той е прав. Джими беше твърдоглав и упорит като майка си. В известен смисъл тази му способност да действа като булдозер я беше привлякла; това качество вероятно бе резултат от дългогодишната му борба с Долорес. Ако той беше друг, тя нямаше да го обича. Погледна искрящите му кафяви очи, видя замислената усмивка на широкото му, избръснато лице.
— Казах й, че те харесвам с брада. Не трябваше да го правя — призна тъжно тя.
Джими вече се смееше. Пресегна се и я придърпа към себе си.
— Утре ще си пусна бакенбарди. Щом това те възбужда…
— Възбужда ме — отвърна тя, преструвайки се, че се съпротивлява.
— Междувременно обаче, мислех, че… — Джими задърпа полека ръкавите на халата й, докато той се свлече на пода до леглото.
Тя се притисна в обятията му и смеейки се, каза:
— С теб не може да се спори.
— Не може и това е положението — отвърна той и започна да я целува.
Познатата топлина на устните му, притиснатото му към нея тяло започнаха да изтласкват изминалия ден и света, който я заобикаляше. Тя чувстваше, че се отпуска в прегръдките му, че се потапя в нежните му ласки. Детският плач внезапно прекъсна любовния унес: