Гари се вгледа в хубавото лице на Арън, в загрижените му очи. Добър човек. Истински добър човек. Беше се досетил какво му е и беше спасил живота му. Човек, който се опитваше да мисли само добри неща за хората. Който никога нямаше да им направи нещо лошо. Човек, който никога не би използвал пистолет.
— Ще го хвърля — каза Гари. — Веднага щом се върна.
Глава 38
Тялото на Канди Уолш лъщеше от пот и яркото й синьо-розово трико бе станало влажно и лепкаво. Тя правеше упражнения за ръцете пред голямо огледало и на всеки две-три секунди вдигаше поглед от циферблата на уреда, за да провери мускулите на ръцете си, без да отклонява вниманието си нито за миг, твърдо решена да постигне идеалната форма и готова да вложи всичките си сили в това. Тя не беше от хората, които докато действат с уредите, гледат телевизия или слушат музика. За нея това сутрешно занятие беше време за съсредоточаване, беше почти религиозно преживяване.
Тя чу тежките стъпки на Ричард по стълбите и се намръщи. Трябваше вече да е отишъл на работа. Никак не обичаше той да се мотае из къщи.
— Защо още не си излязъл? Кой звъня на вратата, Ричард? — попита Канди и вдигна брадичка да огледа шията и мускулите на раменете си. За да изглеждат красиви, трябваше да са твърди, но не и напомпани.
Ричард влезе в залата за фитнес на Канди и седна на пейката с изпружени крака. Канди успя да откъсне поглед от собствения си образ в огледалото и се обърна към съпруга си.
— Защо изглеждаш толкова вкиснат?
— Беше полицията — каза той.
— Заради Лаура ли? — попита злобно тя.
— Тя е арестувана — каза той вяло.
— Недей да страдаш толкова. Крайно време беше. Освен това процесът ще бъде шумен. Ще изкараш много пари.
— Тя е наела друг адвокат — каза той.
— Ама че нахалство — поклати глава Канди. — След всичко, което направи за нея.
— Той е най-добрият специалист по наказателно право.
— Ами точно от такъв човек ще има нужда. Мръсница такава.
— Имаме проблем, Канди — каза уморено Ричард, без да я погледне в очите.
Канди слезе от уреда, взе една хавлиена кърпа и започна да попива потта.
— Не, нямаме никакъв проблем — каза тя весело.
— Имаме — повтори мрачно той.
Канди се намръщи. Мразеше проблемите. Тях ги разрешаваше Ричард.
— Какво има, Ричард? — попита раздразнено тя.
— Този… Станхоуп… той ще иска да му се плати. Не бях помислил за това. Смятах, че тя ще иска аз да й остана адвокат.
— И какво от това?
— Ами, взема високи хонорари и ще иска да му се заплати една голяма сума предварително.
— Какво значи голяма сума?
— О, сто хиляди долара. А може и повече.
— Това не е наш проблем — каза безгрижно Канди. — Това си с неин проблем. Колко е часът, Ричард? Трябва да започвам упражненията с гирите.
— Не знам — каза Ричард.
— Ами, погледни си часовника.
Ричард не отговори.
Канди откъсна очи от огледалото и се обърна към него.
— Къде ти е часовникът? — Тя изведнъж забеляза, че Ричард държи една книжна торба в скута си. — Какво има в тази торба?
Той я погледна виновно и не отговори.
— Ричард, какво има? — попита настоятелно тя.
— Канди, направих лоши инвестиции с парите на Лаура. Полицията знае. Затова бяха тук преди малко.
— Какво я интересува полицията парите на тази убийца?
— Въпросът е сложен — каза Ричард. — Те знаят, че съм загубил пари… в игралните домове.
— Какво искаш да кажеш? Колко пари си загубил?
Ричард шумно въздъхна.
— Доста… много пари. Искат… да ме разпитат.
Канди го изгледа с присвити очи. Преди той да реагира, тя се наведе и издърпа торбата от скута му. Той понечи да си я вземе, но после отпусна ръце.
Канди отвори торбата и погледна вътре. Отначало се озадачи, после го погледна със святкащи очи.
— Това е твоят „Ролекс“. А това са моите бижута от сейфа — каза тя. — Ричард, какво търсят скъпите ми бижута в тази мръсна книжна торба?
— Трябва да съберем малко пари — каза той. — Много бързо.
— А, не — каза тя. — Няма такова нещо. Не ми пипай бижутата, Ричард. Не ставай глупав. Имаме много пари. Продай някои акции или нещо друго.