Ричард потрепна и я погледна.
— Идиот такъв — извика тя, притискайки книжната торба към стегнатите си в трико гърди. — Какво си направил?
Доминик Ванезе наблюдаваше търпеливо и одобрително как разтоварват ухаещите златисти хлябове от колата на хлебопекарната в кухнята на ресторанта му. Не можа да се сдържи и отчупи крайчето на един хляб, наслаждавайки се на хрускавата коричка и на плътната мека среда.
— Е, Фиона, как е баща ти? — попита той красивата млада жена с джинси и хлебарска престилка, която вече бе приключила с доставката и затваряше задната врата на колата си.
— Горе-долу — отвърна любезно Фиона. Тя беше прекрасният плод от един смесен брак между баща италианец и майка шотландка. — Казах му, че другата седмица ще го доведа тук на обяд.
Ванезе кимна. Купуваше хляб от бащата на Фиона вече трийсет години, откакто бе отворил ресторанта си. За Ванезе това не беше нещо необичайно. Той беше човек, който от всички добродетели най-много ценеше лоялността — у себе си и у другите. През последните няколко години старият хлебар се бе схванал от ревматичен артрит, но Фиона пое нещата в свои ръце, приемаше поръчките и запази качеството. Бизнесът на бащата премина в ръцете на дъщерята. Доминик Ванезе одобряваше това с цялото си сърце.
— Вече не сме толкова млади, колкото бяхме. Доведи го тук. Аз ще се погрижа да бъде обслужен както трябва.
— Ще го доведа, мистър Ванезе — извика тя.
Точно се качваше в колата, когато от тъмната уличка зад ресторанта, където двамата стояха, внезапно изникна един мъж. Той премигна няколко пъти, докато очите му свикнат с мрака, след това ги забеляза, застанали пред задната врата на ресторанта. И тръгна към тях.
— Доминик Ванезе? — попита мъжът.
— Кой сте вие? — присви очи Ванезе към задната уличка.
Неканеният посетител, който имаше пронизващо сини очи, гледаше като обезумяло бясно животно. Той се озова до Ванезе и го сграбчи за ръката.
— Гаден лъжец — изрева той. — Жена ми е невинна и ти го знаеш.
— Кой сте вие? Пуснете ме — извика Ванезе, но още докато изричаше тези думи, разбра кой е този човек. Позна го веднага от описанията. Новият съпруг.
Иън хвана за реверите по-възрастния мъж и го разтърси, държейки го пред лицето си.
— Аз съм съпругът на Лаура Търнър и искам да знам защо излъга за жена ми. Заради теб сега тя е в затвора. Никога не те е питала за никакъв наемен убиец и ти знаеш това.
— Мистър Ванезе, какво има? — попита Фиона.
— Успокойте се — изхриптя Ванезе, притиснат от мъжа, който не му позволяваше да си поеме въздух. — Пуснете ме, господине. Не съм длъжен да ви отговарям.
— Напротив, длъжен си, жалко нищожество — извика Иън. — Мислиш, че можеш да ми опропастиш живота с лъжите си и да останеш ненаказан. Помисли си хубаво. — Той отново разтърси по-дребния мъж, като този път го вдигна във въздуха, така че краката му увиснаха.
— Стига вече — извика ядосано Фиона, която бършейки ръце в престилката, тръгна към Иън. — Пуснете го.
Иън сякаш не забелязваше жената, която го дърпаше. Той не отместваше поглед от Ванезе. Разтърси възрастния човек, който извика от болка.
— Стига. Пуснете го! — извика пак Фиона и заудря Иън по гърба с юмруци, които бяха много заякнали от месене и вдигане на хлябове. Въпреки това Иън не реагира на нейната намеса. Погледът му беше прикован във Ванезе, от когото се опитваше да изтръгне признание.
— Помощ! — извика Фиона. — Бързо, помощ!
Двама от готвачите в кухнята чуха виковете и излязоха тичешком на уличката зад ресторанта. Единият беше мускулест чернокож мъж на средна възраст, а другият — млад, як азиатец. Чувството за лоялност веднага заговори у тях. Единият сграбчи Иън за гърба и освободи Ванезе, а другият го удари силно в корема. Иън се сви на две и рухна на земята. Запълзя, изправи се и се опита да отвърне на удара, но по-възрастният готвач му изви ръцете, а азиатецът стовари юмрука си в лицето му. Иън се строполи, облян в кръв. Всичко приключи за миг.
— Добре ли сте, мистър Ванезе? — попита разтревожена Фиона.
Ванезе се отърси като куче и оправи маншетите на ризата си.
— Добре съм. Благодаря ти, мила — каза той с разтреперан глас.
— Какво му е на този човек? — попита Фиона.
Като видя, че Иън се опитва да се изправи на крака, единият готвач замахна с ръка да го удари.