— Какво да говорим за свидетеля? — попита кротко Сидни и усети как стомахът му се свива.
— Ние го познаваме, нали? Ванезе?
— Познаваме го. — Сидни пое дълбоко дъх и кимна.
— Аз никога не съм го виждала, затова ми трябваше време, за да свържа името му, но после си спомних всичко. Той е един от клиентите ти. Във Флорида отседнахме в неговата вила.
— Така е — отвърна Сидни, загледан в Майкъл, който се целеше в коша, но не улучи.
— Защо не ми каза? Защо не ми каза преди да отидем в съда? Защо не каза на полицията?
— Не знаех — оправда се Сидни. — Тази сутрин за първи път чух. Когато и ти чу.
Макар че не я погледна в очите, Сидни усети как жена му цялата настръхна.
— Сидни, да не би да искаш да ми кажеш, че този човек, този твой стар приятел, е знаел през цялото време, че Лаура търси да наеме убиец и си е мълчал? Защо? Та той би могъл да предотврати убийството на сина ми. Що за човек е той?
— Виж, нищо не искам да ти кажа. Нищо не знам. Ванезе е казал на полицаите, че едва сега е свързал нещата.
— И ти никога не си говорил с него за това. Този човек ни пусна да живеем в къщата му, а ти никога не си обсъждал това с него?
Сидни навири брадичка.
— Не, никога. Не става дума за приятелство, а за бизнес. Затова ми предложи вилата си. Виждам този човек веднъж в годината. Снабдявам го с покривки за маси за ресторанта му и толкова.
— Има нещо подозрително, Сидни. Нещо подозрително има тук.
Сидни не отговори. Изведнъж стана и плесна с ръце.
— Хайде, Майкъл! Тръгваме. Долорес, тръгваме. Не знам нищо повече от това, което ти знаеш. Хайде да вървим.
Майкъл понечи да възрази, но в същия миг баба му извика „Можеш още малко да поиграеш“. Лицето на Майкъл светна при това неочаквано благоволение и той се върна при другото момче, за да си опита пак късмета с баскетболния кош.
— Седни — каза Долорес на мъжа си.
Сидни остана прав, загледан в тихото, притъмняло игрище. Сърцето му силно биеше.
— Аз не съм вчерашна и затова ще ми кажеш какво става. Защо този човек Ванезе е чакал толкова дълго, за да отиде в полицията? Искам да ми отговориш, Сидни. Настоявам да получа отговор.
— Не е знаел, че жената, която е отишла при него, е била Лаура — измърмори Сидни. — Така каза. Никога не съм обсъждал този въпрос с него.
Долорес изгледа гневно съпруга си.
— Не ти вярвам, Сидни. Защо ме лъжеш? Никога не си можел да лъжеш.
Сидни седна на пейката и тихо каза:
— Недей, Долорес. Не се рови в тази работа.
Долорес погледна изумено съпруга си. Кроткото му добродушно лице сега бе станало каменно.
— Какво още знаеш? — попита настоятелно тя. — Какво друго криеш?
Сидни прецени положението си. Познаваше жена си. Веднъж влезе ли й нещо в главата, отърване няма. Трябваше да предвиди, че тя ще задава въпроси. Беше много интелигентна, а освен това и любопитна. Той просто смяташе, че след като получи онова, което иска, тя няма да започне да рови в него. Беше сгрешил. И разбра, че няма да може да удържи положението, след като в главата й се е загнездила тази идея. Познаваше Долорес. Нямаше да го остави на мира. Той нямаше друг избор, освен да си признае. Рано или късно така щеше да стане. Затова се опита да си вдъхне увереност.
— Виж, скъпа — започна той. — Много мислих за това. Нямаше друг начин. И двамата знаем, че тя го е направила — накарала е някой да убие Джими. Но няма доказателства. Тя се канеше да се качи на яхтата и да изчезне заедно с нашия внук. Знаеш го и аз го знам. Нямаше друг начин да бъде спряна.
Брадичката на Долорес увисна. Почувства, че главата й олеква и че й се завива свят.
— Какво искаш да кажеш? Искаш да кажеш, че Ванезе лъже?
— Той е добър човек — заяви убедено Сидни. — Искаше да ни помогне.
Сидни се обърна и я погледна в очите.
— Ти от самото начало твърдеше, че тя го е направила. Аз не бях толкова сигурен. Дори когато се омъжи за онзи човек Търнър и ти побесня, аз пак бях склонен да я оправдая. Но когато се разбра за Пауел… какво друго можех да си мисля? А ти се съсипваше, като гледаше как тя се измъква. Накрая трябваше да те закарат по спешност в болницата. Разбрах, че ако не направя нещо, ти ще се погубиш…
— Платил си му, за да го каже?
— Никога не е ставало дума за пари — каза обидено Сидни. — Той предложи да го направи. Беше приятелски жест.