— Мамо… не ми е добре.
Лаура се отскубна от Джими, погледна го ядосано, но на устните й трепна усмивка.
— Ето до какво води калоричната храна на майка ти.
— Дългата ръка на Долорес се протяга през целия град и стига до спалнята ни — поклати глава Джими.
Лаура въздъхна и стана; навлече топлия халат и обу старите си пантофи.
— Съжалявам, скъпи. Връщам се веднага.
Лаура излезе в коридора. Стаята на Майкъл беше в другия край на къщата.
— Идвам, миличък. — Когато влезе в стаята му и запали нощната лампа Мечо Пух, видя, че Майкъл се е изправил в леглото, присвил лице в гримаса. Тя седна до него и отметна меката му коса от челото. — Какво има, мойто момче?
— Лошо ми е.
— Коремът ли?
— Боли ме — отговори той.
— Разбрах, че си ял много неща у баба си.
Майкъл кимна сериозно. Очите му бяха като шоколадови топчета, косата му — мека като коприна.
— Не ми е добре.
— Виж какво, ще сляза долу и ще ти направя от онзи специален чай, съгласен ли си? След това ще ти разтрия корема.
— Добре — каза жално той.
Лаура излезе в коридора. Джими стоеше облегнат на вратата на тяхната стая, облечен само с долнището на пижамата си, скръстил голите си ръце на широките си, мускулести гърди.
— Боли го коремът — каза Лаура. — Отивам да му направя чай. Ще се забавя малко.
— Ще отида да го видя — кимна Джими. Лаура заслиза по стълбите и той извика след нея: — Отлагаме мероприятието, нали така?
Тя се обърна да го погледне и кимна.
— Обичам те — каза той.
— И аз те обичам — усмихна се тя и тръгна към кухнята.
Билковият чай с мед помогна както винаги, когато Майкъл го заболеше коремът. Лаура обаче подозираше, че помагат не толкова билките, колкото сладкото и топлото, а също и фактът, че мама е станала и е направила чая, от който му минава.
Тя сложи празната чаша на нощното шкафче, оправи възглавниците и се сви на тясното легло до Майкъл. Той се сгуши под завивката, привлечен от топлината на старата, позната хавлия. Тя започна да го разтрива по корема, описвайки с ръка кръг след кръг. Майкъл се отпусна и успокои до нея.
— Мамо, изпей ми „Палечка“ — каза той със сънен глас.
Като продължаваше да го гали по корема, тя тихичко запя. Толкова й беше приятно — разбира се, че не защото Майкъл се е разболял, а защото иска да бъде прегърнат и утешен. Напоследък той беше станал толкова независим, че моменти като този бяха много скъпи за нея. За кратко време той ставаше отново нейното бебе.
— Пак я изпей — прошепна той, когато тя свърши.
— Как е коремът?
— По-добре — отвърна той. — Ще я изпееш ли?
Лаура го притисна силно към себе си и го целуна по главата.
— Разбира се — каза тя и се прозя.
Затвори очи и запя отново; гласът й секваше всеки път, щом дрямката я връхлетеше. Майкъл довършваше прекъсната фраза. В един момент тя чу дълбокото му, равномерно дишане. Някъде по средата на песента гласът й замря и тя също заспа, обвила ръце около него.
Не можеше да каже какво точно я е събудило. Дали беше сподавен вик или силен удар — нещо я накара да седне в леглото на Майкъл, нащрек, обзета от ужас. Майкъл се обърна, спеше непробудно, след като се беше затоплил и отпуснал.
Лаура седеше в тъмното, опряла неудобно врата си в таблата на леглото, и чакаше пак да чуе онзи звук. Чудеше се дали Джими го е чул. Той обикновено спеше дълбоко. Здравият му, спокоен сън беше за нея още едно доказателство за неговата увереност. Той работеше здравата, играеше здравата, спеше здравата. Такъв беше Джими. Но онзи удар се чу силно, каза си тя. Достатъчно силно, за да събуди дори него. Той сигурно ще стане и ще види какво има. Тя наостри уши, но не чу нищо повече. Може би така й се е сторило. Или е сънувала нещо. Но скована от страх, знаеше със сигурност, че действително е чула нещо.
Не е задължително обаче да е нещо лошо, каза си Лаура. Някоя катеричка, която е скочила на покрива. Вятърът, който шумно е отворил и затворил вратата на лятната баня зад къщата. Шум от минаваща кола. Или нещо… някой. Искаше да забрави за това, пак да заспи, но цялото й тяло вече беше настръхнало. Освен това трябваше да се върне в стаята си. Ще събуди Джими. А това не е лесна работа. Но той ще слезе долу и ще провери. Няма да позволи тя да прави това. Но още докато вземаше решението да стане, Лаура се поколеба, усети как сърцето й се разбива и стомахът и се свива. Измъкна долния край на халата си изпод малкото свито телце на Майкъл и стана от леглото. Това не наруши съня му. Часовникът на бюрото му показваше 2:30 часа. Лаура излезе на пръсти от детската стая и затвори вратата.