Долорес седеше мълчаливо до него. Той я погледна, но не можа да види очите зад черните очила.
— Полицията ще направи връзка, нали разбираш. След както аз направих връзка между теб и Ванезе, те също ще се усетят.
— Много хора познават Доминик Ванезе — сви рамене Сидни. — Всички го знаят. А онези, които не го познават, са чували за него.
— И двамата може да влезете в затвора за такова нещо — извика тя.
Сидни й даде знак да говори тихо.
— Той няма да каже нищо. Никой нищо няма да узнае.
Долорес загледа Майкъл, който играеше. Сидни чакаше тя да каже нещо. Известно време Долорес остана безмълвна, после се пресегна и хвана ръката му.
— Не се ли сърдиш? — усъмни се той.
— Направил си го заради мен — каза тя. — Аз не заслужавам такава любов.
Сидни усети, че буца засяда в гърлото му и каза с хриплив глас:
— Заслужаваш.
— Значи не е истина — каза Долорес, клатейки глава. — А аз помислих, че е истина.
— Може и да е. Помисли за Джими — каза възбудено Сидни. — Тя е уредила синът ти да бъде хладнокръвно убит. Помисли от какво лиши Майкъл. Собствената му майка…
Долорес загледа внука си, който увлечен в играта, бе забравил за миг какво е загубил.
— Ще помисля — каза тя.
Глава 43
— Влез — извика Клайд Джаксън в отговор на почукването на вратата.
В момента, в който Рон Ленард влезе в кабинета му, той отхапа от поничката и изтърси захарта, полепнала по ревера на синия му костюм на райета.
Рон се престори на силно възмутен от шефа си.
— Деби знае ли, че ядеш това? — попита той.
Съпругата на Клайд, преподавател в един от местните колежи, беше луда на тема здравословно хранене и постоянно следеше количеството мазнини, които съпругът й поемаше.
— Деби е на конференция в Ню Йорк. Оставих Клайд в детската градина и после забравих да закуся.
— Ще те издам — каза Рон.
Клайд се засмя виновно и сви рамене.
— Аз мисля, че тя вече ме подозира — каза той. — Какво ново има?
Рон се отпусна тежко на стола срещу бюрото на Клайд и като въздъхна, поклати глава.
— Лоши новини.
Клайд вдигна вежди и дояде поничката.
— Казвай.
— Поразрових се вчера и установих, че нашият скъпоценен свидетел от много години работи със Сидни Барън. Свекърът. Миналия месец, когато отидоха във Флорида, са отседнали във вилата на Ванезе.
— Барън има връзки с мафията? — попита изненадан окръжният прокурор.
Рон поклати глава.
— Търгува с памучни и ленени изделия в Атлантик Сити. Снабдява ресторанта на Ванезе. От години. Барън и Ванезе са израснали в един квартал.
— Ама че работа, дявол да го вземе — каза окръжният прокурор. — Мислиш ли, че съпрузите Барън са накарали Ванезе да свидетелства?
Рон поклати глава.
— Лъжесвидетелстването е сериозно престъпление. Не мога да си представя как един умен човек като Ванезе ще се замеси в такова нещо, ако не е вярно. Искам да кажа, че не би го направил за пари. Той няма нужда от пари. Но явно че двамата със Сидни Барън се знаят отдавна. А родителите са изпаднали в крайно отчаяние. Наемен убиец? Ти какво би си помислил, ако си на тяхно място?
— Ще си помисля същото, което си мислят и те — каза мрачно Клайд. — Но ако този свидетел лъже, ние не можем да отправим обвинение срещу Лаура Рийд. Или срещу новия й съпруг.
Рон сви рамене.
— Така е… а Станхоуп надуши ли това… Но той ще го разбере. Изненадам съм, че още не е вдигнал шум.
— Хм-м-м — кимна мрачно Клайд.
Двамата мъже замълчаха и се замислиха.
— Работа е там, че аз знам, че Търнър е виновен — каза Рон. — Усещам го. Онзи ден, когато го разпитвах, ме лъжеше. Напълно сигурен съм в това. Много по-склонен съм да вярвам на нея, отколкото на него. Понякога всъщност си мисля, че тя казва истината. Но не можем да се доберем до нея, ако тя не представи улики срещу него.
— Единственият начин да постигнем нещо е да ги накараме взаимно да се обвинят — кимна Клайд. — Мисля, че единствената ни надежда е да опитаме с нея, докато още е на наше разположение. А това няма да продължи дълго — добави той, поглеждайки часовника си, сякаш беше въпрос на минути, — ако това, което казваш за Ванезе и семейство Барън, е вярно.