— Да, моля — пое дълбоко въздух Лаура, давайки си сметка, че отговаря като дете в детска градина, което иска допълнително десерт.
Следователят Ленард не владееше ловките похвати на окръжния прокурор и започна грубо и тромаво.
— Знаете ли, че Габриела, първата съпруга на Търнър, и синът му Филип са загинали в пожар, за който се смята, че е предизвикан от сериен подпалвач?
— Следовател Ленард — прекъсна го рязко окръжният прокурор, — без въпроси, моля. В момента просто излагаме една теория.
— Разбира се, че знам — каза вяло Лаура.
— Знаете ли… — Рон Ленард побърза да се поправи и продължи: — Братът на мистър Търнър, Джейсън, е пожарникар. Въпреки че отрича, аз имам основание да смятам, че Джейсън Търнър е разказал на брат си всичко за подпалвача — как действа, какви средства използва.
— И какво от това? — попита мрачно Лаура.
— Макар че Стюарт Шорт, осъденият подпалвач, отрича всички обвинения, според мен е възможно той да не е предизвикал точно този пожар.
Лаура го гледаше втренчено. Устата й беше пресъхнала, сърцето й силно биеше. Те си измисляха. Крояха нещо.
— Това няма нищо общо с мен — успя да каже тя.
— Вие и мистър Търнър твърдите, че сте се срещнали случайно преди няколко месеца и че той нищо не е знаел за вас. Но аз имам свидетел, един човек в Барбадос, чиято дъщеря е получила от мистър Търнър подарък една книга. Ваша книга. Търнър е казал, че ви познава, че отива да ви види. И всичко това преди да се срещнете. Всички тук мислят, че вие и Търнър сте съучастници много преди смъртта на Джими. Аз обаче казвам — ами ако не е така?
Лаура мобилизира всичките си сили, за да не трепне. В главата й нахлуха спомени. Иън се преструва, че не знае, че тя е писателка. Иън разказва наизуст книгата й на Майкъл, след което твърди, че току-що я е купил. Марта й обяснява за Боб Гърстър, получил от нея всички лични данни за Лаура Хейстингс.
— И какво от това? — попита тя шепнешком.
Рон Ленард се наклони към нея и я изгледа.
— Лаура — каза той и тя потръпна, когато той изрече нейното име. Сякаш приятел се обръщаше към нея. — Ами ако Иън е обсебен от вас? Ами ако е убил съпругата си и вашия съпруг, за да може да се добере до вас? А вие нищо не сте знаела.
Лаура поклати глава.
Той продължи.
— Защо? Запитала ли сте се защо толкова настояваше да се ожените? Той настояваше, нали?
— Не отговаряйте, мисис Търнър. Никакви въпроси, следователю — каза назидателно окръжният прокурор.
— Искал е да ви притежава. Бил е готов на всичко. Готов да премахне всяка преграда от пътя си. Съпругата си, съпруга ви…
Лаура се опита да го погледне, без да трепне.
— Това е нелепо — пое дъх тя. И с чувство на облекчение разбра защо. — Филип, синът на Иън, е загинал в пожара, мистър Ленард. Знам, че вие нямате деца, но трябва да ви кажа…
Рон Ленард побърза да я опровергае.
— Филип Търнър е трябвало да бъде на мач същата тази вечер. Но без баща му да знае, Габриела Търнър е решила, че детето не е добре и го е задържала вкъщи.
Лаура го изгледа. Обръчът стисна главата й още по-силно. Усещаше как единият й клепач пулсира от болката в слепоочието.
— Аз ще намеря парите — каза Рон. — Ще открия как е платил на Хърман Пауел и ще го изоблича. Но сега-засега излиза, че двамата сте действали заедно. Ако нямате нищо общо с това, трябва да се спасите. Заради сина си. Защо трябва да поемате вината, ако нямате нищо общо със смъртта на Джими?
Окръжният прокурор погледна любопитно следователя. Той действаше според предварителния план, но в държането му имаше нещо… сякаш наистина смяташе, че тази жена не е съучастник.
— Следовател Ленард — каза той заплашително.
— Но Иън има — извика Рон и удари с юмрук по бюрото. — Дявол да го вземе. Знам, че има. Не разбирате ли? Ако ни помогнете да го хванем, можете да се спасите. Можете да се махнете оттук със сина си. Да избягате от него, докато все още имате възможност.
Пред вратата се чуха гласове, а после на вратата на прокурорския кабинет се почука. Една млада жена притеснено надникна през вратата.
— Извинявайте за безпокойството, сър — каза тя на Клайд Джаксън.
Отвън един мъжки глас изрева:
— Къде е моята клиентка? Настоявам веднага да я видя.
— Това е мистър Станхоуп — каза извиняващо се секретарката.
— Нека да влезе — кимна окръжният прокурор Джаксън.