Лаура потрепери, сякаш в задушната килия бе станало студено. Той е Боб Гърстър. Лъгал е, за да я открие, лъгал е, след като я намери. Ако всичко това е лъжа, какво друго остава? Тя погледна ръката си. В затвора позволиха да носи брачната си халка. Взря се в подарения й от Иън пръстен. Представи си щастливото му лице, когато й се вричаше: за добро и за лошо. А може ли да има по-лошо от всичко това? Думите на Рон Ленард не излизаха от ума й. Колко силно е искал Иън да я притежава? Толкова силно, че да превърне във въглен собствената си съпруга? Да убие случайно собствения си син? Да наеме убиец, да застреля… Не, каза си тя. Не. Не е възможно чак толкова. Това е безумие.
Безумие. При тази дума косъмчетата на врата й настръхнаха. Спомни си колко страстно я любеше той. До полуда. Отчаяно. Не. Това беше желание, а не безумие. Ако беше луд, тогава и тя е луда. Защото тя го желаеше не по-малко и бе пренебрегнала всякаква предпазливост.
А Иън беше такъв. Иън вярваше в нея и я подкрепяше, независимо какво твърдеше полицията. Иън отхвърляше всичките им обвинения. Въпреки лъжите на Доминик Ванезе, довели до нейното арестуване, Иън оставаше непоколебим. Макар че почти не я познаваше, и през ум не му минаваше да мисли най-лошото за нея. Нима тя не трябва да му отговори със същото? Но докато тези мисли минаваха през главата й, си спомни за Майкъл, който плачеше на сватбата им. Защо ще се жениш за този непознат? И си даде сметка, че има едно просто обяснение за безпределната вяра на Иън в нея. Единственото основание той да бъде толкова сигурен в нея е, че той е извършил убийството.
Лаура тръсна глава. Трябва да има някакво обяснение на това. Разбира се, такива хора съществуват. Представят се пред света по един начин, а в същото време притежават друга, скрита същност. Но какво повече може да скрие от нея един мъж, когото тя е видяла в мигове на любовен екстаз? Докато я е прегръщал, шепнел и стенел в сладостна болка? Защо тя да не може да повярва, че именно любовта му към нея е обяснението за неговото доверие? Нали любовта премества планини. Нали и в Библията пише, че заради любовта човек понася всичко, вярва във всичко, надява се на всичко, изтърпява всичко. Защо тогава тя да не отвърне на любовта му и да не отхвърли всички тези ужасни подозрения? Целта им е да я огънат, да я объркат. Така каза Станхоуп. В сравнение с неговата любов нейната е толкова слаба.
Но после отново се замисли за думите на Марта. Боб Гърстър — хубав мъж, но сякаш го е блъснал камион. Отново я побиха тръпки. Стомахът й пак се сви. Добра се до тоалетната и зачака, усети как й се повдига, как една неестествена вълна се надига заплашително и се излива. Повърна. Вътрешностите й се преобърнаха, напиращи към мръсната тоалетна.
Докато се изправяше, на челото й изби пот. Пусна водата, после си изплакна устата на ръждивата струйка от чешмата. Чувстваше се празна отвътре. Празна. Зави й се свят и едва се добра до леглото. Легна върху бодливото одеяло и впери поглед в сивата стена, издраскана с инициали. „Р. В. и К. Л.“, оградени в едно безформено сърце. „Лесбийки завинаги“, предизвикателно надраскано до тоалетната. Лаура и Иън, помисли си с горчивина тя. Главата й пулсираше и тя затвори очи, за да прогони болката. Жалко, че нямаше хапче за сън. Или нещо друго, което да успокои трескавия й мозък и да прогони мислите. По-точно мисълта, че може би без да знае, се е омъжила за убиец.
Глава 45
— Искам да ти кажа само три думи — прошепна Дафни, придворната продавачка на Канди в магазин „Рулин“. — Бял кожен костюм. — Тя плесна с ръце и зачака реакция на думите си.
Канди, седнала на един розово атлазен стол в дизайнерския салон, поклати глава.
— Не знам — каза тя, после присви очи към Дафни и попита: — Мек ли е?
Дафни затвори очи, усмихна се и кимна загадъчно.
— Като масло. Като коприна. Никой не го заслужава повече от теб.
Дявол да те вземе, Ричард, помисли си Канди. В момент като този не обичаше да се тревожи за пари. Когато в магазина имаше нещо точно за нея, не искаше да се терзае дали да го купи, или да не го купи. Беше унизително. Негова грешка беше, че се е подредил така. Когато цялата тази бъркотия се оправи, няма да му позволи да обикаля повече игралните домове. Но сега ставаше дума за кожения костюм и Дафни чакаше. Но аз си имам и лична банкова сметка, каза си Канди. Тайна сметка, в която прибавяше по нещо всеки път, когато получаваше от Ричард пари. „Бели пари за черни дни.“ Канди пое дълбоко дъх.