— Добре — реши тя. — Ще го пробвам.
Дафни изписка от удоволствие. Тя обичаше да обслужва Канди, която имаше идеални размери и изглеждаше прекрасно във всичко, което пробваше. А когато изглеждаше толкова прекрасно, Канди просто купуваше. Разбира се, че комисионите бяха важни за Дафни, но истинско удоволствие тя получаваше от възможността да види Канди доволна от работата й.
Когато Дафни отиде да донесе белия кожен костюм, Канди се отпусна на стола и нехайно заоглежда другите клиенти на изискано притихналия дизайнерски салон. Веднага се разбираше кои от тях са попаднали тук случайно. Една жалка дебелана с накъдрена кестенява коса, застанала пред бизнес костюмите, явно не знаеше, че първо трябва да си купи корсет. А едно изпито слабо момиче на около седемнайсет години, което с много усилия би могло да изглежда красиво, никога нямаше да има пари за тези тоалети. То опипваше замечтано мънистената тъкан на една вечерна рокля, но не смееше дори да я свали от закачалката и да застане с нея пред огледалото. По-добре да не я сваля, помисли си Канди. Едно мънисто само да падне, ще трябва да го изплаща двайсет години.
Канди провери внимателно има ли драскотини по лакираните си нокти, после пак се огледа. Видя още една жена, около четиридесетгодишна, с изрусена, равно подстригана коса, добре запазена. С хубави дрехи. Вероятно играеше тенис. Тя поне има пари, за да бъде тук, но жалко, че е толкова стара, каза си Канди. Номерът е да си млад и да имаш пари. Иначе направо не си струва да носиш тези дрехи. Кой обръща внимание на такава бабичка?
Канди се намръщи при мисълта за пари. И за полиция. Това беше още по-лошо. Но Ричард ще се оправи. Само се паникьосваше малко. Полицията не арестува хора като тях. Те са богати. Това е просто някаква счетоводна дреболия. Ричард разбира от такива работи. Макар че за много други неща не го бива, призна си с досада Канди. Засега обаче тя имаше достатъчно пари в тайната сметка, за да се справи с положението. Пръста си нямаше да мръдне да го освобождава под гаранция. О, не! Засега можеше да кара и сама.
Дафни се появи иззад една брокатена завеса с белия кожен костюм на закачалка. Вдигна го високо и Канди сложи ръка на устата си.
— О, права си — каза тя, свивайки и опъвайки пръстите си с лакирани нокти като дете, което иска бонбон. — Дай да го пробвам.
Без да губи нито миг, тя се усамоти в пробната, надяна приятно ухаещия кожен костюм върху коприненото си бельо и се върна обратно в салона, за да разбере Дафни и всеки друг, който желаеше, как трябва да изглеждат този тип дрехи. Дафни почти припадна, като я видя, и Канди се засмя от удоволствие.
— Дафни, ти си магьосница. Купувам го. Знаеш номера на кредитната ми карта. Действай — каза небрежно Канди, сякаш купуваше не костюм за хиляда долара, а дъвка в супермаркета. После се върна да се преоблече във всекидневните си дрехи.
Когато излезе от съблекалнята и застана пред старинното бюро, където беше касата на дизайнерския салон, Дафни я погледна уплашено.
— Дай да се подпиша — каза Канди, премятайки небрежно костюма на стола до бюрото.
Дафни скочи и грабна костюма, после внимателно го покри с един тънък найлон и го закачи на закачалката до бюрото. Като видя това, Канди усети как по гръбнака й се стече пот. И в същия миг разбра, че има някакъв проблем.
— Дафни, какво има? — попита надменно тя.
— Кредитната ти карта… няма нищо в нея, Канди — измърмори Дафни, докато оглеждаше костюма за следи от грим или червило. — Проверих два пъти.
— Не е възможно — възрази Канди, но гласът й прозвуча неуверено. Не може да го е направил. Мръсник такъв. Без да ми каже. Ще го убия.
— Може ли да използвам телефона? — попита Канди. Не й харесваше как я гледа Дафни. Сякаш току-що се беше изпарил целият й блясък.
Дафни посочи телефона и тактично каза:
— Ще отида да видя другата клиентка.
Канди се тръшна на стола и набра служебния номер на Ричард. Аделейд Мърфи каза:
— Кабинетът на мистър Уолш.
— Свържи ме с този мръсник, Аделейд — започна Канди без всякакви заобикалки, — и не ми казвай, че има среща в момента. Мисис Уолш се обажда. Веднага ме свържи с него.