— Съжалявам, мисис Уолш — каза грозноватата възрастна жена, която Канди бе избрала за секретарка на съпруга си, за да бъдат избегнати всякакви изкушения и съблазни. — Той замина. Не ви ли е казал?
По дланите на Канди изби пот.
— Къде замина?
— Не знам. Каза, че трябва да се срещне с един клиент в Тексас. Сам си уреди пътуването.
Дафни погледна към нея и Канди се опита да запази спокойствие.
— Добре. Явно има някакво недоразумение. Ще проверя. — Тя затвори телефона и остана седнала на стола, стиснала слушалката в ръка.
Дафни пристъпи към нея и я погледна.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
Не, не е, глупачко такава, помисли си Канди. И виждаш много ясно, че не е наред, но ти е драго от това, нали? Канди се усмихна на Дафни.
— Всичко е наред. Станала е някаква глупава чиновническа грешка. Може ли да завъртя още един номер?
Дафни бе наблюдавала много пъти тази сцена — жени, зарязани от съпрузите си — и беше деветдесет и девет процента сигурна, че Канди повече нищо няма да купи. В такива моменти Дафни се радваше, че си има добра работа и може да се издържа сама. В такива моменти се изкушаваше да унижи клиентката си. Канди Уолш не се ли държеше с нея като с придворна? Но човек никога не може да бъде сигурен. Все пак имаше един процент възможност да е чиновническа грешка. А тя не искаше да се лишава от комисионите на Канди. В никакъв случай.
— Разбира се — каза любезно Дафни.
Канди звънна вкъщи, но там никой не отговори. После провери дали има съобщения за нея. Изведнъж се разнесе гласът на Ричард, кънтящ и разкайващ се. „Скъпа, когато чуеш това, аз вече ще съм заминал. Нещата се объркаха толкова много, че изобщо не е възможно да ги оправя и просто не мога да ти ги обясня. Полицията е по петите ми заради онази история с парите на Лаура. Както се казва, пълна гадост. Ако остана тук, ще затъна още повече. Написал съм ти едно писмо вкъщи, за да знаеш какво можеш да продадеш и на кого какво дължим. Сигурно няма да ти е леко без пари, но знам, че ще се оправиш, скъпа. Ти си красива, невероятна жена и няма от какво да се страхуваш. Знам, че ще ме намразиш, но открих, че имаш тайна сметка и за да стъпя отново на краката си, трябваше да изтегля парите от нея. Ще ми липсваш много, скъпа.“
Притиснала слушалката до ухото си, Канди бе вперила поглед в белия кожен костюм, закачен от другата страна на полираното бюро. Сълзи на гняв изпълниха очите й, втренчени в меката като масло кожа. Все едно че костюмът беше заключен в желязна клетка — нямаше никаква надежда да го занесе у дома си.
Глава 46
— Лаура Търнър — извика надзирателят, удряйки по решетките на килията. — Директорът те вика. Веднага!
Лаура мигновено отвори очи, но главата й беше замаяна. Колко време бе спала? В устата си имаше отвратителен вкус след повръщането, езикът й бе грапав. Чувстваше се толкова слаба, че не можеше да мръдне. Сега какво има, помисли си тя. Какво друго са измислили?
— Хайде, по-бързо — каза надзирателят. — Слизаме долу.
Лаура безропотно се изправи на крака. Искаше да използва тоалетната, но нямаше да го направи пред униформения служител, застанал на вратата.
— Идвам — измърмори тя. Докато се опитваше да плисне малко вода на лицето си и да прибере косата зад ушите си, попита: — Какво иска той?
— Не знам. Той е директор на затвора. Не ми е приятел. Не ми доверява тайните си. Хайде, тръгвай!
Лаура седеше на дървен стол срещу директора Фъргюсън и не можеше да повярва. Той беше слаб, плешив мъж с половинки очила. Държеше се кротко, незаплашително. Тя бе чувала, че е строг човек, който не търпи нарушения на реда. Сега го виждаше за първи път. Той приличаше повече на учител, отколкото на началник на затвора.
— Разбирате ли какво ви казвам? — попита той.
Лаура поклати глава.
— Това е изпратено до мен от кабинета на окръжния прокурор. Нарича се жалба. — Протегна към Лаура един документ. — Обвиненията срещу вас отпадат. Свободна сте.
— Не разбирам — каза тя. — Аз бях при прокурора тази сутрин.
Тънките устни на Фъргюсън се разтеглиха в бегла усмивка.
— Предполагам, че не възразявате да си отидете оттук. Повечето от гостите ни не държат да се възползват от нашето гостоприемство.