— Хайде да излезем навън — каза Долорес. — От това място тръпки ме побиват.
— С удоволствие — каза Лаура, като се усмихна през свити устни.
Все още на ръце с Майкъл, когото нежно галеше, тя последва свекърва си и излезе от окръжния затвор. Застанаха пред портала. Навън беше дъждовно и сиво. Колата на Сидни беше паркирана в края на алеята, зад идеално поддържаната тревна площ пред затвора. Лаура видя Сидни, седнал пред волана, с черни очила. Той им махна с ръка.
Лаура направи опит да отвърне на поздрава. Все още държеше Майкъл на ръце.
— Изглеждаш добре — каза сдържано Долорес. — Дойдохме да те закараме вкъщи.
— Защо? — попита Лаура. Нали ме мразиш, искаше да добави. Но не го направи заради Майкъл. — Как разбрахте, че ме освобождават? — продължи да пита тя, объркана от внезапно получената свобода и от неочакваната поява на роднините си.
— Винс Мур ми се обади — каза Долорес. — След като мистър Ванезе оттегли обвинението си. Смятал, че е редно да ни съобщи.
— Не мога да разбера — каза Лаура, клатейки глава. — Не разбирам защо Ванезе изобщо наговори такива неща за мен. Нито защо се отказва от твърденията си. Какво смята Винс Мур?
— Кой знае — отвърне раздразнено Долорес. — Размислил е.
Лаура пусна Майкъл на земята. Той увисна на крака й, а тя го хвана за рамото. Недоумявайки, Лаура си даде сметка, че на Долорес й е неприятно да говори за Ванезе. Усети, че стомахът й се свива.
— Долорес? Знаеш ли защо?
Долорес извърна очи. Загледа се в тревата. Отвори уста да каже нещо, но се поколеба. После пак се опита. Лаура я гледаше как се мъчи да намери подходящите думи.
— Ходих при мистър Ванезе — започна внимателно Долорес. — Исках да поговоря с него за цялата тази история. Но колкото повече говорихме, толкова повече той разбираше, че е направил грешка.
— Чакай малко — прекъсна я Лаура и без да иска, гласът й прозвуча саркастично. — Дай да се разберем. Искаш да кажеш, че си убедила Ванезе да се откаже от свидетелските си показания? Извинявай, но ми е малко трудно да проумея това. И двете знаем колко щастлива беше, когато ме арестуваха. Нямаше търпение да ми отнемеш Майкъл!
Долорес зае обидена поза.
— Мислих много и дълго по този въпрос. Преглътнах собствените си чувства заради Майкъл — каза предизвикателно тя. — Вярно, че се обявих срещу теб. Но ти си майка на внука ми. Ако мистър Ванезе е направил грешка… Ако ти не си извършила това, което мистър Ванезе каза… — Гласът й секна.
— Ти беше тази, която искаше да се лее кръв. Ти искаше да ме видиш на електрическия стол, доколкото си спомням — извика Лаура.
Застанал до майка си, притиснал лице в джинсите й, Майкъл сподавено изплака. Лаура веднага се почувства виновна. Той се разкъсва, помисли си тя. Спри. Не пред него. Не го замесвай в тази гадост.
Долорес смутено смени тона.
— Какво значение има кой какво е казал? Всичко вече приключи.
— Какво значение ли? — изгледа я изумено Лаура. И като сниши глас, добави: — Ще направя всичко възможно, за да разбера защо този човек излъга за мен!
— Стават грешки — каза Долорес, като се обърна и погледна Лаура в очите, сякаш я предизвикваше да опровергае нейното твърдение. — Мистър Ванезе е смятал, че постъпва като приятел. Но е направил грешка. А грешката вече е поправена.
Лаура изгледа учудено Долорес.
— Приятел ли? — попита тя. — Приятел на кого?
Долорес я изгледа гневно, но устните й потрепериха.
— На теб? — попита Лаура.
Долорес не умееше нито да се преструва, нито да крие нещо. На лицето й бе изписано пълно признание. Лаура успя да потисне желанието си да я стисне за гърлото. Присвитите й очи пронизаха гузно предизвикателната свекърва.
— Твой приятел ли е?
— На Сидни. Аз не знаех. Нищо не знаех за това — каза припряно Долорес. — Отначало мислих, че мистър Ванезе казва истината. Но след това, като разбрах какво прави, отидох при него и му казах, че искаме само истината и нищо друго.
— На Сидни? — извика Лаура, замаяна от мисълта, че нейният свекър, добрият Сидни, е извършил такова предателство. — Винаги съм мислила, че Сидни ми е приятел.
— Не го е направил, защото има нещо против теб. Мислил е, че аз така искам — каза рязко Долорес. — Но аз не искам лъжи. Не искам по този начин.