Лаура не можеше да повярва. Значи те бяха организирали всичко това. Сидни беше убедил Ванезе да лъже, за да я вкарат в затвора. Трудно беше да го разбере, да го осмисли. Сякаш бе плътно заобиколена от непроницаеми зложелатели. Обзе я желание за мъст. Какво бе сторила на тези хора, освен това, че обичаше сина им? Те злоупотребяваха чудовищно с нейните права и живот.
Лаура изгледа втренчено Долорес, готова да нанесе ответен удар, да каже каквото й беше на устата. Долорес я гледаше засрамено, но очите й не трепваха. В следващия момент, въпреки гнева си, въпреки справедливото си възмущение, Лаура прозря нещо много важно. Долорес можеше и да си замълчи. Можеше и никому нищо да не каже и да остави Лаура в затвора, но не беше постъпила така. Когато се бе наложило да действа, бе постъпила честно. Бе направила каквото трябва. Дори за снаха си, която мразеше и смяташе за свой враг. Какво повече би могла да очаква от тази жена?
Без да се усмихва, Лаура протегна ръка и Долорес трепна. Лаура леко сложи ръка на рамото й.
— Благодаря ти — каза тя.
Долорес я погледна подозрително.
— Искаш ли да те закараме вкъщи? — попита рязко тя. — Можеш да вземеш Майкъл.
Пред затвора спря телевизионна кола, от която слезе репортерка с мушама и маратонки, следвана от фотограф.
— Може ли да те помоля да го задържиш още малко? — попита бързо Лаура.
— Разбира се — отговори рязко Долорес.
— Не — изплака Майкъл. — Искам с тебе у дома.
Лаура клекна до него и хвана с ръце лицето му.
— Чуй какво ще ти кажа. Само за един-два часа. Отиди сега с баба, а като се върна, ти обещавам, че никога вече няма да се разделяме.
— Моля те…
— Бързо! Преди да са ни нападнали тези хора. Долорес, трябват ми пари за такси.
Долорес намери портмонето си и й даде пари.
— Моля те, измъкни Майкъл оттук — каза мрачно Лаура, когато до телевизионната кола спря още една кола с рекламния знак на един вестник. — Аз ще се оправя с тези хора.
— Добре — каза Долорес.
— Ще се върна да го взема… — добави предупредително Лаура.
— Той е твой син — въздъхна Долорес.
— Вземи го сега. Аз няма да се бавя — каза Лаура и изпрати Майкъл с баба му, докато репортерите пристъпваха към нея.
Глава 47
Рон Ленард се опитваше да не отклонява вниманието си от въпросите, които искаше да зададе, но му беше трудно. Джинджър Кук, която ръководеше лятната младежка програма в окръга, беше облечена в червени шорти и бяла блуза, а русата си коса беше хванала на опашка — любимата дамска прическа на Рон. Само че… дъвчеше дъвка… Толкова по-добре, каза си Рон, не бива да проявявам интерес, след като съм дошъл тук служебно.
— Ето оплакванията, които сме получили — каза делово младата жена, подавайки на Рон няколко листа хартия през бюрото.
Рон забеляза, че на загорелите си пръсти тя няма годежен пръстен или брачна халка. Той разследваше обвиненията в сексуален тормоз срещу един от дългогодишните треньори по атлетика в лятната програма. Този случай му беше неприятен. Смяташе, че е голяма глупост и губене на време. Но тъй като ставаше дума за програма на окръга, това влизаше в служебните му задължения. Въпреки всичко Рон се опитваше да не показва неудоволствието си. Тази млада дама Джинджър сигурно веднага ще му изнесе лекция на тема „Незачитане на човешките права“.
Джинджър кръстоса ръце на бюрото си и го загледа, докато той шареше с поглед по страниците.
— Казал е някои недопустими неща на момичетата. Явно е използвал доста груб език и майките се оплакаха.
Рон потисна въздишката си. Ето, почва се, каза си той, опитвайки се да не отклонява погледа си от страниците, които държеше. Сега ще последва лекцията.
— Не се опитвам да го оправдавам — каза тя, — но той е от старата школа, нали разбирате. Понякога проявява типичен треньорски манталитет и не си дава сметка на момичета или на момчета говори. Разбирам много добре възраженията на майките, но можете да погледнете на проблема и от друга страна — той просто се отнася към момичетата и към момчетата по еднакъв начин, без да проявява дискриминация. Много добър треньор е.
Рон я погледна с интерес. Напоследък често си мислеше, че войната между половете е станала направо унищожителна. Затова се изненада и окуражи, като чу, че жена се обявява в защита на мъж.
Телефонът на бюрото иззвъня и Джинджър вдигна слушалката, като изпука с дъвката в устата си. Рон въздъхна и продължи да чете оплакванията.