— Един момент — каза Джинджър. — За вас е.
Рон се пресегна и пое слушалката, докосвайки без да иска върховете на пръстите й.
— Рон Ленард — каза той.
Рон изслуша окръжния прокурор Джаксън, който го информира, че Доминик Ванезе се е отказал от показанията си и че Лаура Търнър е освободена от затвора.
Рон изруга и веднага погледна Джинджър извиняващо се. Тя лукаво му се усмихна. Той се обърна с гръб и заговори тихо по телефона.
— Аз продължавам да мисля, че онзи мръсник Търнър има пръст в тази работа. Време е картите да се свалят. — Рон се уговори с окръжния прокурор да му се обади, когато се върне. После попита Джинджър: — Може ли още веднъж да използвам телефона?
— Разбира се — кимна тя.
Рон се обади в полицейския участък на Кейп Крисчън и се свърза с кабинета на Винс Мур. Винс се извини за Ванезе.
— Ти нямаш вина — каза Рон. — Рано или късно това щеше да се разбере. Виж сега, можеш ли да изпратиш твой човек на яхтата на Търнър, за да го задържи там, докато се върна?
— Аз ще отида — каза Винс и затвори.
Рон пак се обърна към Джинджър.
— Вижте какво, искам да поговорим още малко по този въпрос, но точно сега трябва да тръгвам. Може ли да отложим разговора за утре?
Джинджър кимна и Рон се изправи.
— И умната — каза тя усмихнато.
Рон усети, че сърцето му леко подскочи.
Таксито спря на кея и Лаура видя през две коли собствената си кола, паркирана там. Той беше на яхтата. Тя предполагаше, че той се е свил там, откъснат от света. Плати на шофьора и слезе от таксито. Все още пръскаше дъжд и на кея нямаше хора. В магазина на пристанището светеше, но никой не влизаше, нито излизаше през вратата. Денят не беше от онези мъгляви летни дни, когато слънцето гледа през дъжда. Беше едновременно студено и задушно и нямаше никакви признаци, че ще се проясни.
Тя тръгна по кея към яхтата, мислейки за деня, когато се срещнаха за първи път. Майкъл се беше качил на яхтата — Иън нямаше как да знае, че това ще се случи. Беше чиста случайност. И след като не го е направил нарочно, тогава може би…
Главата я болеше да мисли за това, да се опитва да го оправдае. Нямаше повече време. Стигна яхтата и се качи на палубата. Беше хлъзгаво. Щом стъпи на стълбата, за да слезе долу, чу гласа му. Тя се спусна по стълбата и го видя как крачи в тясното пространство на капитанската каюта и гневно жестикулира, разговаряйки по мобилния телефон.
— Не, ти ме изслушай, Станхоуп — извика той. — Търся те из целия Делауер и вече ми писна. Плащаме ти, за да си тук и да защитаваш жена ми. Какво?… Не… Не съм разбрал. — Иън спря и стисна телефона с две ръце. — Какво е станало в затвора?
— Иън! — каза тя.
Иън рязко се обърна и я видя. Не каза нищо. Тя чуваше как Станхоуп крещи в телефона, който Иън остави на плота. Той я гледаше втренчено, после отново затвори очи, сякаш виждаше призрак, сякаш нейното въображаемо присъствие бе жестока шега. След това отвори изумено очи.
— Лаура — каза той. — О, господи. Значи не сънувам. — Той тръгна към нея с протегнати ръце. — Как дойде тук?
Отдалечавайки се от него, тя отстъпи назад, към кухненския бокс с шкафовете от тиково дърво зад гърба си, но той остана на мястото си. Тя се вгледа в умореното му, охлузено лице. Още щом го зърна, усети, че пулсът й се ускорява. Дори и физически смазан, за нея той пак имаше сексуално излъчване. Това е лудост, каза си тя. Страст.
— Обвиненията отпаднаха — каза тя. — Ванезе оттегли показанията си. Казал на полицията, че е направил грешка — добави тя и в гласа й прозвуча презрение.
— Скъпа — извика той. — О, слава богу!
Сега вече той се доближи до нея и тя пак отстъпи назад.
— Не ме докосвай — каза тя. — Махни се!
Той я погледна по-скоро стреснато, отколкото ядосано.
— Какво има? Какво е станало? Не сме се и надявали на такова нещо.
— Не се приближавай. Говоря сериозно.
Иън улови решимостта в нейните очи и отстъпи, предоставяйки й пространство.
— Добре — каза той. — Добре, добре. Толкова неща ти се струпаха на главата. Сърдиш се, че не дойдох да те взема ли? Извинявай. Не знаех. Току-що го разбрах от Станхоуп. Сигурно трябваше да слушам радиото, но бях толкова напрегнат, че си пуснах една касета, за да се успокоя. Лаура, ако знаех…