Тя скептично го изгледа. Опитваше се да го види в нова светлина, в светлината на новите факти, които бе узнала. Той все още изглеждаше същият. Колко странно. Гласът му звучеше все така успокояващо.
— Не исках да знаеш — каза рязко тя и сякаш за първи път го накара да се замисли. Той прогони умората от сините си очи и премигна.
— Защо? Защо не искаше да знам? Как дойде дотук?
— Няма значение. Взех такси. Да не забравя, искам ключовете от моята кола. Веднага.
Той се сдържа да не каже „нашата кола“ и само посочи към една купичка на плота.
— Ето ги там — каза предпазливо той.
Тя взе ключовете и ги сложи в джоба си.
— Искам също ключовете от къщата — добави тя и прибра връзката ключове, които му бе дала. — Не искам да ходиш повече там. Аз заминавам оттук заедно с Майкъл. Ако имам късмет, довечера вече няма да съм тук. Дотогава стой далеч от мен.
Лицето на Иън застина и очите му се втренчиха подозрително. Той се наклони, взирайки се в нея. Ограниченото пространство в яхтата изведнъж се стори на Лаура заплашително. Тя се обърна и протегна ръка към стълбата, сякаш да се хване за нещо, с чиято помощ можеше да избяга.
Иън поклати глава.
— Господи, защо ме гледаш по този начин? Пусни се от стълбата. Аз няма да мърдам оттук. — Той положи и двете си ръце на плота. — Лаура, виждам, че си много ядосана. Наистина извинявай, че не дойдох. Не знаех. — Той прокара ръка през черната си коса, клатейки глава. — Какво изпитание само. Беше ужасно. Но сега, след като вече всичко свърши… Нека да поговорим. Какво каза Ванезе? Защо е излъгал?
— Не съм дошла тук да говоря за лъжите на Доминик Ванезе — каза тя. — Дошла съм заради твоите лъжи.
— Моите лъжи? — извика той. — Чакай малко.
— Да, твоите. — Последва мълчание и тя видя как единият му клепач потрепери. Тикът на виновния човек. — Твоите лъжи — повтори тя. — В затвора дойде да ме види Марта Еберхарт — каза тя.
За миг Лаура видя проблясък в сините му очи — хванат на местопрестъпление, попаднал в капан, уличен във вина. Но мигновеното трепване изчезна. Иън отмести поглед и сърцето й натежа. В този миг тя разбра. И си даде сметка, че въпреки всичко се е надявала това да не е вярно и той да отхвърли нейните обвинения. Да й докаже, че греши. Но това нямаше да се случи.
— Точно тя. Ти я познаваш — каза Лаура.
— Твоята редакторка, нали? — попита спокойно той. — Споменавала си за нея.
— Продължаваш да лъжеш, дявол да те вземе! — каза тя.
Той срещна погледа й непреклонно, но мускулчето под окото му отново заигра. После сведе очи към ръцете си.
— Спомни ли си сега, мистър Гърстър?
Единственият звук в яхтата беше дъждът, който тропаше по палубата.
Иън затвори очи.
— Добре — каза той с въздишка. — Може ли да ти обясня?
— Ти си знаел коя съм — продължи тихо тя. — Преструвал си се, че всичко е станало случайно. Преструвал си се, че в момента си се сетил за мен, но си знаел през цялото време. Как направи така, че да се срещнем? Какво щеше да направиш, ако не бях отишла на кея този ден?
— Може ли да ти обясня?
— Не, не може — извика тя. — Лъгал си ме от сутрин до вечер. Отишъл си при моята редакторка и си се представил за някой друг. Никой не би постъпил така, ако… Има нещо ненормално в това…
— Да — прекъсна я той. — Аз не бях в нормално състояние. Изобщо не бях в нормално състояние. Бях се побъркал от мъка и самота. Не знаеш ли как се чувства човек в такова състояние?
— О, не — каза тя. — Само не с този стар номер за съчувствие и състрадание. Няма да мине. „Писателка ли сте? О, колко интересно“ — опита се да го имитира тя. — „Книги за деца. Сериозно?“ Ти знаеше книгите ми наизуст — извика тя.
— Откъде знаеш всичко това? — попита той.
— И полицията го знае — каза тя. — Разкрили са играта ти. Мислеше, че си по-умен от всички. Е, от мен може и да си по-умен…
— Рон Ленард — каза той. — Това е онази история в Барбадос.
— Рон Ленард има теория за тебе.
— И ти му вярваш. След като те подложи на такова преследване?
— Той не е лъжец, за разлика от теб — каза тя.
— Знаех, че трябваше да ти кажа — каза той. Седна на едно от леглата, прокара ръце през лицето си и след това я погледна.
Тя се опита да срещне погледа му, но онова, което видя в очите му я разколеба. Сега, изправила се срещу него, беше трудно да намести Иън, за когото се бе омъжила, в сценария на Рон Ленард. Подпалва къщата си, убива съпругата и сина си, наема убиец да ликвидира Джими… Аз просто не искам да си призная, че съм се омъжила за такова чудовище, помисли си тя.