Ванда сгъна дрехите и кухненските кърпи и започна да ги слага по местата им из къщата. Първо отиде в кухнята и остави кърпите за ръце и ръкавиците за тенджерите. После влезе в банята и закачи хавлиените кърпи. След това влезе в стаята си. Окачи в гардероба две поли, а сгънатите блузи подреди в едно чекмедже на скрина. На бюрото Гари се усмихваше от една гимназиална снимка. Косата му беше още черна. Снимката беше направена преди катастрофата. Черна като нейната коса, когато беше млада. Не руса като на баща му. Понякога, не често, се питаше къде ли е Карл Юрик. Когато се запозна с него, той беше красив и имаше много планове. Но всички тези планове бяха удавени в алкохол. Карл ги оставяше толкова пъти и толкова често, че когато накрая завинаги си отиде, отсъствието му почти не се усети. Гари изобщо не е като баща си, каза си тя. Слава богу!
Ванда затвори чекмеджето и тръгна по широкия коридор към стаята на Гари. Сигурно рисува в ателието си, помисли си тя и въздъхна. Карл обичаше да рисува. Веднъж, докато я ухажваше, я нарисува и картината излезе много хубава. Сигурно от него Гари е наследил рисуването. Само това. Нищо друго. Тя влезе в стаята на Гари и се сепна, като го видя там.
— Какво правиш тук? — попита тя.
Гари поклати леко глава, сякаш удивен от въпроса.
— Нещо лошо ли казах? — попита пак тя.
— Не, майко. Не — отговори тихо той.
— През деня обикновено не стоиш в стаята си. Затова попитах.
— Знам — отвърна той.
— Донесох ти изпраните дрехи — продължи тя. Точно се канеше да отвори най-горното чекмедже на скрина, когато изведнъж забеляза на леглото куфар. Платнен сив куфар. Втренчи се в него, сякаш в дръжката му се бяха омотали змии. Никога преди не беше виждала този куфар. Когато замина, Гари не взе нищо със себе си. Заради това беше толкова сигурна…
— Чий е този куфар? — попита тя.
— Мой е — каза той. — Пълен е.
— Виждам, че е пълен — каза тя. — Какво прави тук?
— Майко, не се разстройвай.
— Какво търси тук този куфар? — Тя притисна изпраните дрехи до гърдите си и втренчи поглед в куфара.
— Майко… — поколеба се той, после продължи: — Заминавам. Вземам си някои неща.
— Заминаваш? Къде заминаваш? Нали току-що се върна?
— Бях… Смятам да се преместя на друго място.
— Какви ги приказваш? Какво друго място? По-добре кажи на друга планета. Гари, говориш глупости.
— Друг град, майко. Повече от това сега не мога да ти кажа.
— Не можеш да ми кажеш — повтори тя невярващо.
— Ами… засега е тайна. Докато нещата се уредят.
Тайна, каза си тя. Тази дума я уплаши. Каква е тази шпионска история. Той сякаш бе загубил контакт с реалността. Ванда се отпусна на леглото и сложи внимателно изпраните дрехи до себе си. Приглади ги разсеяно с ръка и се опита да изрече внимателно мислите си.
— Скъпи, — започна тя, — не можеш да отидеш на друго място. Нали знаеш, че не можеш да се справиш.
— Справях се много добре, докато ме нямаше тук — отговори той.
— А аз всеки ден благодаря на Бога, че се върна здрав и читав у дома. Ти предприе едно малко приключение… и за щастие остана жив, докато то траеше. Но сега си у дома и трябва просто да се опитаме да забравим за това.
— Майко, спри да говориш по този начин. Трябва да замина. Да се махна оттук.
Ванда се изправи ядосана и гневно го изгледа.
— Не може да заминеш оттук. Не можеш да се оправиш сам. Имаш нужда от специално обслужване. Тази къща е обзаведена така, че да посреща твоите проблеми. Някой трябва да се грижи за теб. Кой ще прави това?
— Има кой — отвърна той, избягвайки нейния поглед.
— Кой? — попита Ванда и презрително изсумтя. — Кой е този, който ще се нагърби с това бреме? Ти не си даваш сметка какви проблеми създаваш. Никой не иска да поеме такива проблеми. Ти ме лъжеш, Гари. Няма никой.
Гари сякаш внимателно обмисляше отговора си, събирайки сили да направи признание. Накрая каза:
— Заминавам с Лаура. Ясно ли е? Тя има нужда от мен сега. Ние имаме нужда един от друг.
— Лаура? Лаура Рийд? — Ванда не знаеше да плаче, или да се смее. — Ти съвсем ли си полудял? Лаура Рийд? Как не! — заклати глава тя. — Като оставим настрани факта, че е омъжена, има и някои други събития, които се случиха, докато теб те нямаше. За твое сведение, тя е в затвора.