— Не, не е — каза той. — Вече не е. Излезе от затвора днес. И заминава. Оставя съпруга си. И иска аз да замина с нея… и с Майкъл. Така че, заминавам.
Ванда безнадеждно го изгледа.
— Горкото ми объркано дете. Тази жена ти е разстроила ума. Трябва да проумееш. Тя е в затвора. И никога няма да излезе оттам.
— Не, не е в затвора — каза Гари. Взе дистанционното устройство и включи телевизора срещу леглото си. — Сега ще се увериш.
На екрана се появи реклама за перилен препарат. Ванда погледна тъжно сина си. Протегна ръка и го погали по лицето.
— О, скъпото ми момче — каза тя. — Не е така. Това, което си го мислиш, не е така. Ти си тук, у дома, с мен, а тя е… там, където й е мястото. — И тревожно се взря в лицето му. — Нали знаеш, че е така?
— Ще си взема новите четки — каза рязко Гари. Заобиколи я с количката, излезе от стаята и се отправи към ателието.
Ванда закри лицето си с ръце, после огледа празната стая. Какво ще правя, помисли си тя. Не искаше за миг дори да допусне, че той полудява. Но как иначе можеше да си обясни поведението му? Откакто се беше върнал, той се държеше странно. Не й каза нито къде е бил, нито какво му се е случило. Всичко е възможно. Може би губеше разсъдъка си. Това се случваше понякога на хора, преживели голям стрес.
Имаше и още нещо, от което стомахът й се свиваше от ужас. Пистолетът. Намери го един ден, когато чистеше. Взе го и дълго го гледа. Беше истински пистолет. Какво разбираше той от пистолети? Понякога прелистваше разни списания за наемни войници, но тя мислеше, че за него всичко това са само фантазии. Пистолетът обаче не беше фантазия. Тя искаше да го попита, но оръжието се намираше в едно заключено чекмедже, затова трябваше да се преструва, че не знае нищо за него. Безпомощността, която чувстваше, се задълбочаваше. Тя винаги знаеше как да се погрижи за него. Как да го успокои и да оправи нещата. Но сега… сега беше различно. Нужна й беше помощ.
Мърморейки си, Ванда хукна по коридора и влезе в кухнята, където взе да търси бележника с телефонните номера. Ръцете й трепереха и едва разгръщаше тънките страници. След отчаяно търсене намери номера. Набра го и не спря да мърмори, докато един женски глас каза:
— Кабинетът на доктор Ингълс.
— О, слава богу — извика Ванда. — Мери, Ванда Юрик се обажда.
— Здравейте, мисис Юрик — каза сестрата.
— Обаждам се за сина си Гари — каза тихо Ванда. — Той… не е добре…
— Звучите много разстроена, мисис Юрик — каза внимателно сестрата. — Нещо спешно ли е? Какво му е на Гари?
— Нали знаете, че е инвалид, Мери.
— Да — отговори предпазливо сестрата.
— Много съм разтревожена за душевното му състояние — каза Ванда. — Мисля, че доктор Ингълс трябва да го види. Мисля, че има нужда от нещо успокоително. Много е възбуден и разстроен. Мога да му дам малко валиум, но мисля, че трябва да му се сложи инжекция.
— Опитайте се да се успокоите — каза сестрата.
— Да се успокоя ли? — изкрещя Ванда. — Вие щяхте ли да сте спокойна, ако детето ви се държи по този начин?
— Доктор Ингълс има пациент в момента. Ще ви се обади веднага щом се освободи. Не давайте на сина си никакви лекарства, които не са предписани за него. Може да бъдат опасни.
— Добре — каза Ванда. — Но му обяснете, че е много важно.
— Ще му обясня — увери я сестрата.
Ванда затвори телефона и тръгна към ателието. Почука на вратата и извика:
— Гари? Гари?
Никой не отговори. Тя отвори вратата и видя, че ателието е празно. Не можеше да каже дали нещо липсва. Той имаше толкова много моливи, кутии с бои. Според нея ателието винаги приличаше на детска стая за игра. Какъв смисъл има да следи броя на цветните моливи. Винаги може да се купят нови. Но въпреки това имаше чувството, че нещо липсва. А може би просто се страхуваше, че нещо липсва. Усещайки обземащата я паника, тя хукна по коридора към стаята му. Той не беше там. Куфарът го нямаше на леглото.
— Гари, къде си? — извика Ванда и се втурна обратно в коридора към всекидневната.
Там също нямаше никой. Телевизорът, както винаги, работеше. Предната врата беше отворена. На екрана се появи лицето на един репортер.
„Както вече ви съобщихме, Лаура Рийд Търнър бе освободена от окръжния затвор тази сутрин“, каза той, „след като бяха оттеглени свидетелските показания срещу нея, че е търсила да наеме убиец, който да ликвидира нейния съпруг. Ще чуете запис, направен в момента, в който мисис Търнър напусна окръжния затвор.“