Заминавам за известно време, каза му мислено тя. Няма да мога да идвам тук. Ще заведа нашия син далеч оттук, за да се отърсим от спомените от последните месеци. Ще се върна, ако се наложи да се явя като свидетел, ако има процес… Тя отново си помисли за Иън, за ужасния израз на лицето му, и потрепери. Може ли да остави спомена за него тук и да вземе със себе си само спомена за Джими? За истинския си съпруг. О, Иън също беше неин съпруг. Лицето й пламна при мисълта за желанието, което изпитваше към него. Чувстваше се виновна, само като си помислеше за това тук, на гроба на Джими. Но горчивината изтласкваше любовта, която би могла да храни към Иън. Много скоро нямаше да остане нищо освен твърдата решимост за хладнокръвно отмъщение. Беше сигурна в това. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
Джими, каза си тя, насочвайки съзнателно мислите си към единствения мъж, за когото искаше да си спомня. Не мога да повярвам, че ти си тук. Това просто е мястото, където идвам да мисля за теб. Знам, че ще бъдеш с нас, където и да отидем. Ще се опитам да възпитам Майкъл така, както ти би искал. Той също като теб загуби баща си толкова малък. Но ти се справи. Стана прекрасен човек. Ако аз можех да постигна поне половината от това, което е постигнала Долорес… Тя тъжно се усмихна при тази мисъл.
— Никога няма да допусна Майкъл да забрави баща си, скъпи — каза тихо тя. — Обещавам ти.
Докосна отново паметната плоча и с пръсти погали гранита. След това се обърна и тръгна към колата си. Забеляза без всякакво любопитство, че още една кола е паркирана до пътя под увисналите клони на един стар бряст. Още някой, чиято скръб дъждът не можеше да възпре. Лаура отиде до една кофа за боклук и хвърли увехналите цветя, които бе извадила от вазата. После продължи бавно, с наведена глава към колата си. Точно когато стигна до колата и понечи да я отвори, чу, че някой я вика.
— Лаура — каза един познат глас.
Лаура извика и се обърна, стресната, че чува името си сред това място на призраци. Не можа да повярва на очите си.
— Гари — извика тя.
Гари Юрик седеше в инвалидната количка, прикрит до колата й.
— Здравей, Лаура — каза той.
Рон Ленард изключи чистачките и затърси чадъра си по пода на предната седалка. Мразеше такова време. Костюмите се мокреха и измачкваха, а после трябваше да се носят на химическо чистене. Взря се в мрака към кея и видя черно-бялата кола с включени фарове само на няколко метра от яхтата на Търнър. Предположи, че Винс чака в колата, за да не се мокри на дъжда.
Рон отвори чадъра и тръгна по кея. Лъскавите му мокасини се намокриха от дъжда и се хлъзгаха по дъските. Добра се внимателно до колата на Винс, като разсеяно се чудеше каква тежест може да издържи този кей. Една полицейска кола не е играчка. Сигурно тук рядко идват коли. Малка група любопитни зяпачи се беше събрала под навеса на магазина, чудейки се какво означава това необичайно присъствие на полицейска кола. Рон се направи, че не ги забелязва, макар че докато крачеше към колата на полицейския началник, се почувства много важен.
Рон наближи колата. Вратата на шофьора се отвори и Винс Мур излезе на дъжда.
— Видях те в задното огледало — каза Винс.
Двамата мъже се здрависаха.
— Къде е нашият заподозрян? — попита Рон.
Винс кимна към яхтата.
— Той и госпожата доста се бяха посдърпали, когато дойдох.
— Така ли? — попита заинтригувано Рон.
— Мисля, че младата дама е стигнала до твоето заключение — каза Винс, но в гласа му нямаше никакво тържествуване. Цялата история му се струваше тъжна. Но Рон, както по всичко личеше, беше готов да започне отначало. — Попита ме дали го арестувам — добави Винс.
— Ти какво му каза?
— Казах му, разбира се, че не го арестувам, но го предупредих да не мърда оттам, защото ти всеки момент ще дойдеш. И оттогава съм все тук.
— Добре — каза Рон.
— Наистина ли мислиш, че този човек е луд?
— Толкова време прекарах в родния му град. Има нещо съмнително около пожара, в който са загинали съпругата и детето му. Като се прибавят към това едно наемно убийство и лъжите, че не знае нищо за една жена, която всъщност познава много добре, мисля, че става дума за луд човек. Мисля, че е обсебен от мисълта за Лаура Рийд и е готов да направи всичко, за да я има.