— Горката Лаура — поклати глава Винс.
Рон погледна Винс леко изненадан. Макар и да смяташе вече, че Лаура може би е невинна, той не изпитваше никакво съчувствие към нея. В края на краищата омъжила се е за този човек по своя воля. Той погледна към яхтата.
— Значи седи долу и се чуди какво да прави.
— Сигурно — сви рамене Винс. — Виж какво, по-добре да дойда с тебе. Той имаше време да обмисли нещата. Може да е опасен.
Рон се усмихна и потупа пистолета в кобура си.
— Не се тревожи. Готов съм за него. Ще го поканя в участъка. Не искам да стоя на тази яхта. Хваща ме клаустрофобия, когато се кача на яхта.
— Разбирам те — съгласи се Винс. — И аз предпочитам твърда земя под краката си.
Радиото в колата на Винс взе да припуква. Винс се извини и отиде да отговори на повикването. Излезе от колата разтревожен.
— Какво има? — попита Рон.
— Грабеж на Мейн стрийт — поклати глава Винс.
— Върви. Аз ще се оправя — каза Рон.
— Сигурен ли си? — попита Винс. — Мога да изпратя някой тук.
Рон обмисли предложението, но като си представи, че трябва да чака на дъжда, не му стана приятно и каза:
— Няма проблем.
— Добре. Трябва да тръгвам — въздъхна Винс.
— Ще се видим после.
Двамата си кимнаха, Винс се качи в колата и започна бавно да се изтегля от кея. Любопитните зяпачи гледаха как Винс обърна черно-бялата кола и включи сирената. Всички се стреснаха от воя й. Винс потегли с пълна скорост към местопроизшествието.
Рон се качи на яхтата, като пристъпваше внимателно с кожените си мокасини. Не извади пистолета си, докато не се скри от погледа на зяпачите на кея. Веднага щом стигна стълбата и стъпи с единия крак на най-горното стъпало, го извади. Нямаше намерение да попадне в нечий капан. Не беше вчерашен.
— Мистър Търнър — извика той, — аз съм следовател Рон Ленард от окръжната прокуратура. Слизам долу.
Отговор не последва.
Рон пое дълбоко дъх и усети как сърцето му заби по-бързо. Тази работа нямаше да свърши бързо и просто. Веднага му стана ясно. Търнър не отговаряше. Опита се да си представи най-лошото. Търнър, дебнещ в долния край на стълбата, открива огън по следователя, щом го види. Рон сви устни и стисна здраво пистолета. Каквото и да станеше, беше готов за него. Въпреки това обаче за миг съжали за самоувереното си поведение, затова че отпрати Винс и отказа подкрепление.
— Мистър Търнър — повтори високо той. — Слизам долу, за да поговорим. — Глупаво е да искам помощ за най-обикновен разпит на заподозрян, помисли си Рон. Ще ми се смеят. Но нали напоследък се приказваше само за това колко малко ценят човешкия живот тези престъпници. Убиват за една кока-кола. Дори не за кокаин. За „Кока-кола, която освежава“.
Спри да разсъждаваш по този начин, заповяда си Рон. Стисна още по-здраво пистолета и се спусна по стълбата в каютата. От Иън Търнър нямаше и следа.
— Търнър — извика той, — къде по дяволите…? — Огледа каютата. Беше попадал на няколко рибарски корабчета, но тази яхта беше друга работа. Имаше отделни помещения. Той предпазливо вдигна пистолета и пристъпи напред. Запали лампата, огледа тоалетната. Никой. Усети, че го обзема паника и гняв, влезе в малката каюта срещу кухненския бокс и запали лампата. Вътре имаше само едно голямо трапецовидно легло, с вградени около него шкафове. Рон излезе от малкото празно помещение и продължи напред. В каютата под носа видя само едно двойно легло с голямо чекмедже отдолу, което беше чисто и празно.
— Дявол да го вземе — извика Рон. — Къде по дяволите е отишъл? — огледа се безпомощно той. Винс е бил на кея през цялото време. Той остаряваше, но не ослепяваше. Не е възможно Търнър да е минал покрай колата му.
Рон вдигна поглед към стълбата. Имаше само още един начин да слезе човек от яхтата. Той изкачи стълбата и видя онова, от което се страхуваше. Кърмата на яхтата беше потопена по-дълбоко във водата, отколкото носът. Ако Търнър се е качил по стълбата и се е плъзнал през кърмата, се е озовал във водата, без някой да го види.
— Мръсник — извика Рон. Пъхна пистолета в кобура си и затрополи нагоре по стълбата. Побесня, като си помисли как Търнър се е измъкнал. — Трябваше да го арестувам този мръсник, когато имах възможност — измърмори той, излизайки на палубата.