Тя тръгна към тях, но Ванда изправи Майкъл на крака и притисна пистолета в тялото му.
Лаура остана на място ужасена.
— Мисис Юрик… моля те — прошепна тя. — Защо държиш детето ми? Моля те, хвърли този пистолет. Може да гръмне — каза тя и погледна към леглото. Иън я наблюдаваше унесено, с отсъстващ поглед. Притискаше с ръка раната на гърдите си, сякаш да спре кръвта. Пръстите му бяха червени и лепкави.
Лаура погледна обезумяло Ванда.
— Какво правиш? Мисис Юрик? Какво има? Какво се е случило тук?
— Теб чаках — каза Ванда, после кимна към леглото. — А той дойде тук и ме намери.
Лаура се обърна към Иън толкова объркана, че просто й призляваше.
— Исках да те видя… да говоря с теб — прошепна Иън на пресекулки. При всяка дума лицето му се изкривяваше от болка. — Задната врата беше разбита. Изплаших се. Качих се горе. Тя чакаше… стреля по мен… Съжалявам…
— Аз го подредих така… — усмихна се леко Ванда.
Като гледаше агонизиращите очи на Иън, Лаура се изплаши, че ще припадне от страх. Смъртоносно ли е ранен, запита се безпомощно тя. Откъсна очи от лицето му и погледна изумено Ванда, която самодоволно се усмихваше. Стегни се, каза си Лаура. Трябва да овладееш положението.
— Мисис Юрик… какво си мислиш, че правиш? — попита Лаура. — Остави ми детето. Хайде, пусни го. Сигурна съм, че всичко това е станало случайно, но… моят… Иън има нужда от лекар. И то веднага. Моля те!
Ванда поклати глава.
— Не беше случайно. И никой никъде няма да ходи. Къде е Гари?
— Гари ли? — попита Лаура. — Той замина… Какво…?
— Не се опитвай да ме лъжеш, мойто момиче. Знам какви са ти плановете. Но няма да се измъкнеш. Няма да ми го отнемеш. Не, няма.
— Да ти го отнема ли… Какво по дяволите…? — И в този момент въпреки пълното объркване Лаура си спомни думите на Гари. Майка ми може да ти се обади. О, господи, помисли си тя.
— Ванда — каза тя, опитвайки се да говори спокойно, да преглътне неудържимия гняв, който я заслепяваше, гледайки как Майкъл се мъчи да се отскубне от здраво стисналата го ръка, като си помислеше за кървавото тяло на Иън, проснато зад нея. — Всичко това е едно недоразумение. Аз… аз току-що говорих с Гари. Той няма да ходи никъде с мен. Само така ти е казал. Аз никъде няма да ходя с него. — Тя погледна отчаяно Иън. Кръвта от гърдите му се просмукваше в покривката на леглото, където се бе образувало розово петно. — Моля те — каза умолително тя, — съпругът ми… — сепна се, като изрече тази дума, после продължи: — Има нужда от помощ.
Ванда поклати глава. Изобщо не я интересуваше съдбата на мъжа, когото бе простреляла.
— Лъжи и само лъжи — каза тя. — Няма да ме измамиш. Аз не съм като невинния си син, когото можа да измамиш. Той си е наивен. Нищо не знае за живота. Прикован е за количката си. Аз обаче знам…
Лаура погледна отчаяно Ванда. Видя страха в очите на Майкъл, но и нещо друго: доверието му в нея. Той разчиташе на нея. Тя трябваше да направи нещо, да каже нещо.
— Виж какво, Ванда. Гари вече замина без мен. Казал ти е, че ще замине с мен, защото… — Тя се поколеба, беше й гласувано доверие и не искаше да издава поверената тайна. Но погледна Майкъл, с опрян в тялото му пистолет, чу хрипливото дишане на Иън на леглото и разбра, че нищо друго няма значение. — Гари замина за Бостън, където си е намерил приятел, с когото ще живее. Един мъж, Ванда. Един мъж, на когото той много държи. Не искаше да ти каже, защото мислеше, че няма да го разбереш. Той обича този мъж, Ванда. Иска да отиде там и… и да заживее с него. Но не е събрал сили да ти каже. Още не е събрал сили. Видях го преди по-малко от половин час. Заминаваше за Бостън. Обеща ми, че ще ти каже истината, веднага щом си уреди нещата.
Ванда обаче я гледаше с невиждащи, стъклени очи.
— Никога няма да разбера каква е тази сила, с която вие двамата му влияете. Първо беше Джими Рийд. Сега ти. Непрекъснато се опитвате да ми го отнемете. Някаква магия ли му направихте? Защо не го оставите на мира? Той за малко не се самоуби заради теб. Купил е този пистолет — заяви тя, като размаха обезумяла пистолета, а после пак го притисна в слепоочието на Майкъл, — само защото ти пак се омъжи. Каза ли ти това? Теб обаче да не би да те интересува? Не. Сега изведнъж решаваш, че той трябва да замине с теб. А на него му е достатъчна само една твоя дума и хуква след теб. Ти го въртиш на пръста си.
— Това са глупости — извика Лаура вбесена. — Престани да ме обвиняваш. Не чу ли какво ти казах? Пусни ми детето и веднага хвърли този пистолет! — Тя пристъпи към Ванда, размахвайки свещника.