— Няма — каза заплашително Ванда, придърпвайки Майкъл още по-близо до себе си. Възлестите мускули на ръцете й изпъкнаха под навитите ръкави на блузата. — Аз съм по-силна от теб. Свикнала съм да вдигам тежести. Да нося на ръце сина си. Да си нося бремето. Моя Гари — заяви тя.
— Не ме интересува на какво си свикнала — извика Лаура, отпуснала безпомощно свещника в ръка. — Искам да си взема детето.
— Трябваше да го убия след… онзи случай, още тогава исках да го направя — взе да нарежда Ванда. — Сега това нямаше да се случи. Защо ми трябваше да чакам толкова време?
— Гари ли? — попита тихо Лаура, ужасена от нейните думи.
— Как така Гари? — ядоса се Ванда. — Защо ще убивам собственото си дете? Та аз живея само заради него. Колко си глупава.
И тогава Лаура разбра. В пристъп на ужас, последван от чувство на смазващо съжаление, тя разбра. Ванда имаше предвид Джими.
— Ти ли беше? — извика тя. — Ти ли го направи? Защо?
— Гари не искаше да ме остави — изхлипа Ванда. — Хвана се за тази стипендия в Бостън, само защото Джими Рийд искаше. Той му дърпаше конците, манипулираше го. Гари щеше да замине. Познавам сина си. Той беше безпомощен пред Джими Рийд. Правеше каквото му кажеше Джими Рийд. Затова е в инвалидна количка. Защото Джими Рийд го накара да се качи в онази кола онази вечер. Беше заледено. Аз го предупреждавах. Но каквото кажеше Джими Рийд, това ставаше. Той непрекъснато се опитваше да ми го отнеме. Трябваше да направя нещо. Смятах, че няма ли го Джими Рийд, магията ще се разтури. Но не. Ти пое нещата в свои ръце. Защо не ми го остави? — изплака Ванда.
— Ти си убила Джими — каза бавно Лаура, опитвайки се да приеме този факт, и сърцето й се сви при спомена за отишлия си от нея съпруг, който искаше само да помогне на приятеля си.
След това си помисли за Иън, който лежеше ранен на леглото до нея. Прималя от срам и от угризения. Иън я откри, когато тя имаше най-голяма нужда от него, вярваше в нейната невинност и застана на нейна страна. Единственото му престъпление беше, че я е търсил. А за благодарност тя го обвини в убийството на Джими. Лицето й пламна при тази мисъл. Сърцето я заболя. Искаше да отиде при него, да коленичи до него, да го помоли да разбере. Но той никога няма да й прости за това. Кой би могъл да прости такова нещо? А за него това едва ли има някакво значение в момента. Заради нея, заради вярата му в нея сега той лежеше, потънал в кръв…
— Да знаеш, че няма да ми го отнемеш — каза Ванда. — Няма да го допусна… не и този път.
Лаура изгледа жената, хванала сина й като заложник, с разрошена посивяла коса, с безумен тържествуващ поглед в очите. Ти си го убила, каза си Лаура. Ти, побъркана, ненаситна вещице. Ти провали живата ни, живота на всички нас. И за какво? Нищо не си разбрала. Обзе я гняв, но в същото време почувства и някакво странно спокойствие. Душевно спокойствие. Трябваше да мисли. Трябваше да сложи край на тази лудост. Всички съмнения отпаднаха.
— Не — каза Лаура, — не и този път.
Глава 52
Мисли, каза си Лаура. Мисли. Но не беше лесно да мисли, докато тази жена с пистолет в ръката я гледаше със змийски очи. Трябваше да забрави за страха си от пистолета, опрян в главата на Майкъл. Да мисли за Иън, чийто живот бавно изтичаше. Единствените хора, заради които имаше смисъл да живее, бяха до нея, заплашени със смърт, и тя трябваше да направи нещо. По някакъв начин.
Стегни се. Помисли си какво иска тази жена. Измисли как да й го обещаеш. Само така ще се измъкна от положението, каза си Лаура. Трябва да я накарам да повярва, че се предавам. Да. Трябва по някакъв начин да я убедя.
Лаура пое дълбоко дъх и каза колкото се може по-внимателно и спокойно:
— Добре, Ванда. Може би си права. Постъпила съм егоистично. Мислех само за себе си, а не за доброто на Гари.
— Крайно време беше да разбереш това — отвърна с въздишка Ванда.
— Измислих историята за мъжа в Бостън — продължи Лаура. — Няма никакъв мъж. И никога не е имало.
— Разбира се, че не е имало — изсумтя презрително Ванда. — Каза го само от злоба. Като намек, че синът ми върши разни извратени неща… което е направо смешно. Гари изобщо не изпитва такива чувства. Той е като дете. Влюбва се до забрава. Направо се поболява. Както се поболя по теб. Но то е обяснимо. — Тя поклати глава. — Ти си готова да кажеш всичко, само и само да получиш онова, което искаш. Само че аз нито за миг не ти повярвах. Мислиш ли, че една майка може да не знае такива неща за собствения си син? Много има да учиш, за да станеш майка. Мъчно ми е за това дете — каза тя, разрошвайки косата на Майкъл с пистолета, — че има такава майка.