— Не, само ти можеш. Помогни ми да отидем в другата стая — подкани го настоятелно тя. — Не мога да ходя сама.
— Защо не можеш?
— Майкъл, чуваш ли! — изкрещя тя.
По бузите на детето рукнаха сълзи. Нейното лице остана сухо. Баща й беше потомствен военен и Лаура беше научена да преглъща сълзите си и да ги крие, както се крие нещо срамно. Нейният баща я беше лишил от толкова естествения начин на разтоварване, какъвто са сълзите. Тя знаеше, че той не го прави от жестокост. Просто не можеше да се държи по друг начин. Затова и на погребението му тя не пророни нито една сълза, точно както би искал той. Но се закле да не постъпва така със собственото си дете.
Подсмърчайки, Майкъл я остави да се подпре на рамото му и стисна здраво халата й в малкия си юмрук. Тя влезе с куцане в кабинета си, увери се, че в стаята няма никой и заключи вратата. Добра се до бюрото и запали лампата, която висеше над дъската за рисуване.
— Мамо, цялата си в кръв! — изпищя Майкъл.
— Ела при мен — каза Лаура.
Той поклати глава. След като видя кръвта по халата й, не искаше да отиде при нея. Тя се свлече на стола пред бюрото, стиснала силно малката му ръка, и вдигна слушалката.
— Не мърдай! — заповяда му тя и усети как той целият отново се разтрепери.
После набра номера на полицията.
— С какво мога да ви помогна? — чу се женски глас.
За миг Лаура помисли, че ще припадне. Не отместваше поглед от Майкъл. Той плачеше и малките му рамене се тресяха. Устата й беше толкова пресъхнала, че отначало не можа да проговори.
— Мога ли да ви помогна? — повтори жената.
— Помогнете ми! Мъжът ми — прошепна тя. — Някой се вмъкна вкъщи. Целият е в кръв. Мисля… мисля… че е умрял.
Глава 5
Винсънт Мур се обърна в топлото легло и ръката му се отпусна върху Ингрид, която спеше до него. Пронизителното иззвъняване на телефона го събуди. Той отвори очи и за миг, преди да вдигне слушалката, се опита да събере мислите си.
Кейти, помисли си той и усети как го обзема ужас. Дъщеря му, която живееше в Олбъни, караше тежка бременност в четвъртия месец. Кървеше, трябваше да лежи, получи всички възможни усложнения.
Винс вдигна слушалката.
— Шефе?
Винс изпита облекчение, като чу гласа на Джерилин Конлън, опитната диспечерка от полицейската телефонна централа. Присви очи и погледна електронния часовник до главата си: 3:45 сутринта. Сигурно е нещо сериозно, щом го търсят по това време. Явно не е пожар. Досега сирената да е завила. Нощта срещу Нова година. Може би автомобилна катастрофа. Сигурно някой гуляйджия е прекалил с пиенето.
— Да, какво се е случило? — надигна се той и успя да седне.
Ингрид се обърна към мъжа си и премигна в тъмното.
— Кейти ли е? — попита уплашено тя.
Винс поклати отрицателно глава и запали нощната лампа.
— Слава богу — каза Ингрид. Изправи се и придърпа завивките към гърдите си, гледайки как лицето на съпруга й придобива пепеляв цвят.
— Ясно — промълви Винс. — Ясно. Хората от „Бърза помощ“ там ли са? Добре. Обади се на Рон Ленард, следователя от окръжната прокуратура, и му кажи, че искам да го видя там, колкото се може по-скоро. Също и на лекаря, който е установил смъртта… А, така ли? Ясно, добре. Искам всички служители, които са на разположение, всички до един да бъдат изпратени в района. Трябват ми заподозреният и оръжието… Какво?… Преди един час? О, боже мой. Добре. Джерилин, слушай, това е важно. Искам да намериш Боби Маккандълс и да го изпратиш да вземе семейство Барън. Живеят на Бийч Роуд в комплекса Сийшел. Кажи му да не включва никакви сирени. Те ще умрат от страх, само като чуят звънеца на вратата.
Ингрид го погледна изумена.
— Точно така — продължи Винс. — Той е най-подходящият. От години познава семейството. Добре. Аз тръгвам.
Винс затвори телефона, стана от леглото и нахлузи панталоните си, преметнати на стола.
— Защо пращаш Боби при Долорес? — попита тревожно Ингрид. — Какво се е случило, Винс?
— Джими Рийд е застрелян, убит е — каза без заобикалки Винс.
Ингрид изпищя.
— Трябва да вървя — каза Винс.
— Мисис Рийд — каза ясно и силно жената от спешното медицинско звено. Лаура лежеше на носилка. — След малко ще ви закараме в спешното отделение. Разбирате ли какво ви казвам?