Сега цялата къща беше осветена и вътре кипеше оживена дейност. По стълбите отекваха стъпки. Трима души се занимаваха с нея — един млад мъж и две жени. Мереха пулса и кръвното й налягане, обездвижваха крака й.
Лаура протегна ръка и сграбчи края на якето на едната жена, която почистваше раната на главата й. На картончето пишеше, че се казва Кара.
— Мъжът ми — опита се да каже Лаура, но зъбите й тракаха. — Майкъл.
— Завий я с още едно одеяло — нареди Кара на мъжа зад нея. — Налягането пада. Не бива да изпада в шок. — Жената погледна спокойно Лаура в очите и каза: — Синът ви е тук, при вашата съседка мисис Гарити. Тя ще се погрижи за него.
Лаура видя лицето на Пам Гарити над себе си. Смътно си даде сметка, че Пам е облякла тъмночервеното яке върху нощницата си. Очите на Пам плуваха в сълзи, докато се взираше тревожно в лицето на Лаура.
— Лаура — каза тихо тя. — Ще заведа Майкъл у нас. Ще го сложа в стаята на Луис. Ще бъдат под постоянна охрана.
Лаура поклати глава. Искаше да каже: Не. Спрете. Какво става? Но всичко беше много неясно и далечно. Бяха й сложили инжекция и пред очите й започваше да пада мъгла.
— Искам да остана с мама — чу тя плача на Майкъл.
Лаура изви глава на носилката, за да го види.
— Майка ти трябва да отиде в болницата, за да я прегледаме там — обясни едната жена. После се обърна към Лаура: — Прегледахме го. На него му няма нищо. Нито драскотина.
Лаура протегна ръце към Майкъл, той я прегърна и притисна глава в бузата й. Съсредоточи се, каза си тя. Заради Майкъл.
— Иди с Пам сега — пошепна тя през напуканите си устни. — Поиграй с Луис, докато се върна.
Сълзите му намокриха лицето й.
Пам стисна ръката й и решително каза:
— Аз поемам грижата за него.
Лаура кимна, имаше чувството, че се отдалечава от тях на плаващ леден къс.
— Хайде, миличък — пошепна тя на сина си и усети как ръчичките му се отделят от нея.
— Трябва да я изнесем оттук — каза жената на име Кара.
Лаура изведнъж усети, че каиши стягат тялото й и че някой вдига носилката.
— Тръгваме — каза младият мъж, изправен над нея.
— Не-е-е — простена Лаура, щом носилката се заклати, но те не обърнаха внимание на нейните безпомощни викове. Пренесоха я до стълбата. Тя изви глава и видя полицаи, струпани пред вратата на спалнята, и светкавици от фотоапарати вътре в стаята. Чу гневни мъжки гласове. — Джими! — извика Лаура. Той беше още там. Тя знаеше. Лежеше на леглото, съвсем сам, докато тези непознати хора обикаляха из стаята им.
След това почувства, че се накланя и че я свалят по стълбите. Зърна парче тапет, отлепил се от най-горния ъгъл на тавана над стълбата.
Мина й през ум, че Джими ще трябва да се качи на стълбата да го залепи. Но в следващия миг сякаш нещо силно я блъсна в гърдите и тя осъзна всичко. Никога, никога вече.
— Леко на ъгъла — каза младият мъж отпред. — Тук става по-стръмно.
Заслизаха по стълбите. Зъбите на Лаура потракваха при всяко стъпало. Болка опасваше цялата й глава. Обезболяващите лекарства помагаха, но болката все още не беше изчезнала. Очите й пареха, но не можеше да заплаче.
— Направете път — извика мъжът с носилката на полицаите пред вратата. Те веднага се отдръпнаха.
— Един момент. — Хората от „Бърза помощ“ спряха и Лаура видя едно познато лице, надвесено над нея.
Тя облиза пресъхналите си устни и прошепна:
— Винсънт Мур. — Тя протегна ръка и се опита да хване ръкава му, но пръстите й бяха безчувствени и не можеха да се свият.
— Дадохте ли й успокоителни? — попита той Кара.
— Да, сър. Обезболяващи и успокоителни. Беше силно възбудена. Трябва да бъде под наблюдение заради раната на главата.
Един мъж пристъпи до Мур. Беше по-млад и носеше сив костюм с тъмна вратовръзка. Докато се взираше в Лаура, на лицето му се изписа странно изражение.
Мур се надвеси над Лаура.
— Това е детектив Ленард. Той ще ни помогне да открием кой е извършил това — каза мрачно Мур, като изговаряше бавно думите, сякаш тя беше глуха.
Изведнъж мъжът в сивия костюм дръпна Винс настрана и тихо му заговори. Полицейският началник направи гримаса на отвращение. После мрачно кимна. Обърна се и каза на Кара, която водеше екипа на „Бърза помощ“:
— Трябва да й вържем ръцете — обясни той. — Кажете им да направят парафинов тест в болницата.