— Канди Уолш — възкликна тя, клатейки глава. — Тази… — понечи да продължи, но се въздържа да каже нещо лошо за Канди. — Нищо чудно. Канди никога не би допуснала, че самата тя може да е причина за нечие лошо настроение.
Преди да успее да поясни какво има предвид, следователят Ленард попита:
— Разбирахте ли се със съпруга си?
— Да, разбира се — отговори ядосано Лаура. — Защо ме питате за такива неща? Как ще ви помогне това да хванете убиеца?
— Знаете ли някой, който би искал да убие съпруга ви?
— Не — отвърна глухо Лаура. — Никой. Съпругът ми беше… — Болката отново стисна като в обръч главата й. — Всички го обичаха — побърза да добави тя.
— Имаше ли други жени? — попита спокойно той.
Лаура се изправи и гневно го изгледа.
— Не, разбира се — обърна се тя и намести възглавницата зад гърба си.
— Ако не възразявате, ще ви кажа, че при такава загуба очаквах да ви видя, че плачете — каза следователят Ленард.
— Възразявам. И то много — изгледа го гневно Лаура. — Повярвайте ми, че ако можех, щях да плача.
Той веднага смени тактиката.
— Знаете ли какво правеше този човек в дома ви?
— Дали знам…? — попита объркано Лаура. Гневът й към този човек я правеше язвителна. — Предполагам, че е крадял. Изхождам от факта, че имаше пистолет, че носеше маска на лицето, че домът ни беше обран, а съпругът ми — убит.
— Фактически домът ви не е обран. Няколко чекмеджета са отворени и съдържанието им е разхвърляно. Двамата със съпруга си имате ли скъпи бижута?
— Не — изгледа го Лаура и поклати глава.
— Притежавате ли пистолет, мисис Рийд?
— Не, не притежавам.
— Знаете ли да стреляте с пистолет?
— Какво значение има това? — Лаура усети, че кожата й настръхва.
— Знаете ли да стреляте?
Лаура погледна към началника на полицията Мур. Не го познаваше добре, макар че се бяха виждали неведнъж. Той и съпругата му бяха стари приятели на семейството на Джими. Тя смяташе, че Винсънт Мур трябва да се намеси заради Джими, ако не заради нея. Следователят сякаш не си даваше сметка, че тя току-що е загубила съпруга си.
— Винсънт, не му ли каза на този човек какво се случи?
Началникът на полицията Мур не откликна на приятелския тон.
— Със следователя Ленард сме малко объркани от фактите около убийството на съпруга ви. Преди да продължим, мисис Рийд, трябва да ви уведомя, че имате право да изисквате присъствието на адвокат по време на разпита. Ако искате адвокат, може да отложим въпросите, докато той дойде.
— Адвокат — възкликна Лаура. — Нямам нужда от адвокат. Не ставайте смешни. Защо ми е адвокат?
— Тогава да продължим — каза Рон Ленард. — Можете ли да стреляте с пистолет?
— Да, мога — отвърна предизвикателно Лаура. — Баща ми беше военен във флота. Научи ме да стрелям с пистолет, когато бях на десет години. И ако имах пистолет, щях да застрелям този мръсник в лицето.
— Кой мръсник? — попита Рон Ленард.
Теб, помисли си Лаура и прехапа език, за да не го каже.
— Как смеете? — попита гневно тя.
Рон Ленард кимна и я изгледа хладно с неумолимите си сиви очи.
— Какво казват лекарите за състоянието ви?
Лаура се смути от внезапната промяна в тона му.
— Че е добро. Надявам се, че ще мога да си отида у дома… — И си представи къщата… без Джими. — Да се върна при сина си — промълви тя. — Може би още днес.
— Разбрахме, че сте си изкълчили глезена.
— Да, когато ме блъсна по стълбите.
— Имате и рана на главата. Повърхностна.
Лаура го изгледа с присвити очи.
— Ако беше на вашата глава, нямаше да говорите така.
Рон Ленард се засмя, но не изглеждаше развеселен.
— Такава е медицинската диагноза.
— Бях цялата в кръв. Изпаднах в безсъзнание.
— Раните по главата кървят силно, колкото и да са малки. А вие казвате, че сте изпаднала в безсъзнание, защото сте си ударили главата, когато сте паднала. Че фактически сте била в безсъзнание близо час. Искам да кажа, че има един час, за който не се знае нищо, от момента, в който мъжът ви е бил убит, до момента, в който сте се обадила в полицията.
— Е, и? — попита Лаура.
— Значи този убиец… — изговори той бавно думата, — е застрелял мъжа ви от упор, а вас само ви е чукнал по челото, след което вие сте паднала и толкова.