Лаура се обърна към полицейския началник Мур.
— Какви ги приказвате? Да не би аз да съм виновна колко силно ме е ударил онзи? Да не си мислите, че искам да съм жива? — извика тя. Но си помисли за Майкъл и изпита вина. Да, искам да съм жива заради Майкъл. — Вижте какво — каза тя по-спокойно, — не знам защо не уби и мен. Може би бързаше, може би имаше такова намерение. Не знам. Не знам какво правеше този мъж…
— Ако изобщо е имало мъж — каза Рон Ленард.
Тя го изгледа втренчено. Кръвта сякаш се смрази в жилите й.
— Как така „ако“? — попита тя.
— Знаете ли каква застраховка имаше съпругът ви, мисис Рийд?
— Ако изобщо е имало мъж…?
— Аз ще ви кажа за каква сума е бил застрахован. Джеймс Рийд младши е направил неотдавна застраховка за петстотин хиляди долара. Това е голяма сума за толкова млад човек. И с малък бизнес.
Главата на Лаура се завъртя.
— Ричард ни посъветва… беше застраховка за определен период от време. Ричард Уолш… каза, че е важно да сме осигурени, докато Майкъл порасне. Попитайте го. Той ще ви каже.
— Говорихме с мистър Уолш. Той каза, че съпругът ви не е бил склонен да прави такава голяма застраховка, но вие сте го убедила…
— Той мен ме убеди — извика Лаура. — Ричард каза, че така трябва да направим, заради Майкъл…
Рон Ленард взе да пресмята нещо в бележника си.
— Убийството сега се приема като случайна смърт. При двойно обезщетение това прави един милион долара, мисис Рийд. Вие сте една доста богата млада жена.
Лаура погледна полицейския началник Мур, но лицето му, което обикновено беше приветливо, сега остана мрачно. Обърна глава и срещна невъзмутимия поглед на Рон Ленард. Сърцето й се разби. Усети как кръвта нахлува в главата й като отприщена вълна.
— Какво искате да кажете? — попита тя. Но разбра. Умът не й го побираше, но разбра.
Лицето на Рон Ленард остана безизразно, но в гласа му прозвуча безмилостна нотка.
— Искам да кажа, мисис Рийд, че има известни неточности във вашия разказ.
— В моя разказ? — пое въздух тя. Все едно че беше написала художествен разказ. Стисна здраво леглото отстрани. Стаята се завъртя пред очите й.
Част втора. Май
Глава 7
Винсънт Мур, началник на полицията в Кейп Крисчън, притисна телефонната слушалка с рамото си и широко усмихнат загледа снимките със спящото бебе.
— Получих снимките тази сутрин — каза той на жена си Ингрид, с която говореше по телефона. — Каква кукла е само. Как е Кейти днес? — Ингрид беше в Олбъни и помагаше на Кейт, която след трудна бременност бе родила без усложнения второто си дете — момиченце. Винс и Ингрид имаха и син — Роби, който живееше във Филаделфия. От него те имаха един внук, така че сега внуците им ставаха трима.
Ингрид го увери, че Кейт е добре и в момента спи.
— Кажи й, че ще се обадя по-късно — поръча Винс. Жалко че не можеше да отиде да види бебето; трябваше да изчака до септември, когато излезе в отпуска. През май започваше оживеният курортен резон в Кейп Крисчън. Нямаше как да се измъкне. — Ти кога се връщаш? — попита той замислено Ингрид.
Жена му обеща, че ще се върне до края на седмицата. Докато му разказваше какви планове има за следващите два-три дни, Винс отпи кафе от картонената чаша и погледът му обходи цялото помещение. Видя на вратата една позната фигура.
Винс се изправи на стола си и с една книжна салфетка заличи следите от кафе, които чашата беше оставила на бюрото му.
— Трябва да свършваме — прекъсна той Ингрид. — Долорес е при мен. — Ингрид разбра, двамата си казаха набързо довиждане и Винс даде знак на Долорес да влезе при него.
Винс Мур се познаваше с Долорес и с покойния й съпруг Джим Рийд от деца. Помнеше родителите и на двамата. Беше присъствал на сватбата им и нямаше да забрави нощта, когато се роди Джим младши. Със смъртта на Джим Рийд старши той сякаш загуби роден брат. Винс и Ингрид запазиха близките отношения с вдовицата на Джим и с малкия им син. През лятото Ингрид и Долорес водеха заедно децата на плаж и седяха под съседни чадъри, а Джими, Роби и Кейт си играеха на пясъка.
Винс въздъхна. Чувстваше се ужасно, докато Долорес пристъпваше към бюрото му. Чувстваше се ужасно, защото пак беше с празни ръце. Знаеше какво иска Долорес, но засега не можеше да направи нищо. Не можеше да нареди някой да бъде арестуван.