Винс, Рон Ленард и окръжният прокурор Клайд Джаксън, представителен чернокож мъж, възпитаник на Принстън, който имаше слабост към ушити по поръчка костюми, посветиха безброй часове на анализиране на фактите. И тримата, макар и в различна степен, имаха едно и също подозрение, но официално версията на Лаура не можеше да бъде оборена. Официално те все още търсеха маскиран нападател, който бе влязъл в къщата на семейство Рийд през един незатворен прозорец и беше застрелял Джеймс Рийд младши в леглото му. И освен това беше откраднал един часовник „Ролекс“ и няколко бижута. Нямаше никакви свидетели, а и не бяха намерили оръжието на убийството — 38-калибров пистолет „Смит и Уесън“. Местният печат съответно отрази случая като случаен обир, завършил с убийство. Седмици наред Винс трябваше да праща вечер хората си да придружават възрастни жени до домовете им и да ги кара да проверяват всеки шум и всеки отворен прозорец.
Много хора в градчето Кейп Крисчън обаче изглежда споделяха тайните подозрения, които пазителите на реда и закона имаха по този случай. Джими Рийд беше местен човек, а жена му идваше от друго място. Той беше убит в леглото си, а тя, без косъм да падне от главата й, остана да се радва на неочаквано наследство от един милион долара. При такива убийства представителите на закона задължително насочваха подозрението си към съпруга или съпругата. Никой от квартала не беше видял подозрително лице наоколо. В къщата нямаше никакви следи от мистериозния нападател — никакви влакна, никакви косми. Убиец, който не оставя никакви следи след себе си, е наистина нещо странно. Между времето на смъртта на Джими и обаждането на Лаура в полицията имаше един час. Един час, през който Рон, Винс и Клайд Джаксън подозираха, че оръжието на убийството и една малка кутийка с бижута са били хвърлени в морето и отнесени от прилива.
Доказателства обаче нямаше. Нямаше никакви улики, които да бъдат представени на съдебен процес. Парафиновият тест, направен на Лаура, показваше, че тя не е стреляла с пистолет. Или поне не е стреляла с голи ръце. Пренебрегвайки съвета на адвоката си, Лаура се подложи на детектора на лъжата и премина успешно проверката. Тя очакваше, че резултатите ще я оневинят в представите на полицията и на местните хора. В това отношение обаче се лъжеше.
Долорес се настани на стола до Винс и сложи на бюрото му парче кейк, увито в пергаментова хартия.
— Това е за твоята диета — каза тя.
— Много ти благодаря — каза унило Винс, потупвайки отпуснатия си корем. Напоследък, когато идваше в участъка, Долорес често му носеше нещо за ядене. Вече не идваше всеки ден, но все още от време на време го посещаваше. През първите седмици след смъртта на Джими Долорес беше постоянно тук — ту разплакана, ту възмутена, тя настояваше да получи информация, безмълвно подкрепяна от втория си съпруг Сидни. Тези дни идваше с грижливо направена прическа и внимателно облечена, както винаги, но под очите й имаше тъмни кръгове, които гримът не можеше да скрие. Сякаш се бе съсухрила напоследък, беше остаряла само за няколко месеца. Всички знаеха колко много скърби за сина си и колко дълго още ще скърби.
— Ингрид още ли е в Олбъни при Кейт? — попита Долорес.
Винс кимна и гордо подаде цветните снимки през бюрото.
— Тази сутрин ги получих.
Долорес разгледа снимките с жаден поглед. На устните й трепна усмивка, но очите й останаха тъжни.
— Каква красавица — възкликна тя. — Това ти е третото внуче, нали? — попита тя.
Винс кимна.
— Прекрасно — въздъхна тя и се облегна на стола.
— Как е твоят внук?
— Майкъл? — сви устни Долорес. — Майкъл е просто един ангел. Добре е. Но нали знаеш какви са децата. Големи актьори. Могат да се преструват, че нищо лошо не се е случило.
— Как да не знам? — кимна мрачно Винс.
— Правим всичко възможно да му помогнем. Всички ние. Мъжът ми и аз. Приятелите ни. Нали разбираш.
— Снаха ти няма нищо против да го виждате, нали?
Щом стана дума за Лаура, лицето на Долорес прие каменно изражение.
— Сидни отива да го вземе. Аз не говоря с нея. Сидни е посредникът. Той е светец. Нямам представа как изобщо издържа да говори с нея, но го прави, за да мога аз да виждам Майкъл.
Винс знаеше много добре как се чувства Долорес. Отначало тя отхвърляше предположението, че Лаура е извършила престъплението. Лаура е съпруга и майка. Това е немислимо. Но Долорес остана дълбоко потресена, когато видя, че вдовицата на сина й не се разплака на погребението. Хората се опитваха да й обяснят. Казваха, че снаха й е изпаднала в шок. Че е като замаяна. Самата Лаура се извини, като обясни, че нейният баща ненавиждал плача и изисквал да сдържа сълзите си. Долорес обаче не можа да приеме това. Някога тя също остана млада вдовица. Знаеше какво значи да скърбиш за любимия. След това дойде сянката на съмнението, хвърлена от Рон Ленард с неговите разнищващи въпроси, и тя започна да се чуди дали Лаура казва истината. Започна да споделя тревогите си в полицията, после със Сидни, докато накрая той направо се изтощи да я слуша. Но с всеки изминал ден нейните подозрения се засилваха. И тя намрази снаха си.