— Ти кога ще ми покажеш нещо твое? — попита тихо Гари.
— Не знам — поклати глава Лаура. — Марта ми се обади тази сутрин, но тя е много внимателна и никога не пита. Имам договор за още една книга, но съм като вцепенена, Гари.
— Знам — кимна Гари. — Но ако се опиташ да поработиш, може би лошите мисли ще се разсеят. Аз с удоволствие ще погледна скиците. Не че мога да заместя Джими, но…
— О, много ще се радвам на помощта ти — увери го тя. — Може би точно от това имам нужда. Сигурна съм, че си прав. Всички тези книги за Раул са плод на детските ми фантазии. Искам да кажа, че като дете бях самотна. Баща ми беше доста по-възрастен от майка ми и… не че искаше да бъде строг, но беше корав човек, много взискателен, бих казала. Знам, че ме обичаше — никога не съм се съмнявала в това, но животът в нашия дом не беше весел или безгрижен. И тъй като все се местехме, нямах близък приятел. През повечето време живеех в собствения си малък свят. И за мен този свят беше щастлив. Но едно е да се криеш в него като дете, а съвсем друго, когато си възрастен.
— Така е. Разбирам.
— Сега просто се опитвам да живея ден за ден.
— Ако започнеш нещо, ще се радвам да го видя. Животът продължава, нали знаеш.
— Така казват — въздъхна тя. — Но наистина много ти благодаря, Гари. Благодаря ти, че остана приятел през цялото това време.
За миг настана неловко мълчание. После Лаура каза:
— Трябва да вървим. Майкъл, кажи довиждане на чичо Гари, защото тръгваме.
— Ще окача тази рисунка на дъската — каза сериозно Гари, който все още държеше в ръка творението на Майкъл. — Приятно прекарване на пристанището. Но ако искате, мога да дойда с вас.
— Това е нещо, което трябва да направя сама — заяви мрачно Лаура.
— О, нямах предвид… — побърза да каже той.
— Просто трябва да го направя — продължи Лаура. — Да докажа, че мога.
— Разбирам — кимна той.
Знам, помисли си тя.
Майкъл целуна Гари по бузата и изхвърча през вратата. Лаура се наведе и го целуна по другата буза.
— Може би следващия път — отговори тя. В този момент Ванда отново се появи. — Довиждане, мисис Юрик — каза Лаура.
— Довиждане.
След като Лаура и Майкъл излязоха, Ванда се обърна към сина си:
— Тук ли искаш да ядеш, или в кухнята?
— Ще дойда в кухнята — отвърна той.
— Само си губиш времето да любезничиш с нея и с детето. Държиш се като кученце в нейно присъствие.
— Мамо, те са ми приятели. На теб това не ти влиза в работата.
— Хората разправят, че тя го е убила. А аз казвам: И какво от това? По-добре без такъв като него.
— Да не си посмяла да говориш така — изръмжа Гари.
— Защо да не говоря? Това е истината. Джими Рийд те сложи в тази количка.
— Беше катастрофа, мамо. Не искам да слушам такива приказки.
— Това е истината и ти я знаеш — извика Ванда. — Той опропасти целия ни живот, а след това замина да си гледа кефа. Никога пет пари не е давал за теб. Мен ако ме питаш, Джими Рийд си получи заслуженото.
— Не те питам. И никога повече недей да говориш така — каза Гари, стискайки дръжките на количката си, докато пръстите му побеляха.
— Никога няма да разбереш — поклати глава Ванда.
Глава 9
Майкъл подскачаше по дъсчения кей и радостно подвикваше на яхтите, но въодушевлението му се дължеше и на красивия ден, и на крехкото присъствие на майка му, която крачеше бавно след него. Небето беше пастелносиньо, осеяно с пухкави облачета. Водата имаше сапфирен цвят, а закотвените една до друга яхти блестяха ослепително на тъмния морски фон.
Майкъл спря и изчака Лаура да го настигне.
— Жалко, че вече нямаме лодката на татко — каза той.
— Да, жалко — отвърна тя. Лодката на татко, усмивката на татко, животът на татко. Ако можехме само да си ги върнем. — Но аз не мога да карам лодка, Майкъл. А и ти си още малък да бъдеш капитан.
— Да, знам — каза той.
Лаура не направи опит да продаде лодката след смъртта на Джими. Беше толкова разстроена и объркана, че не можеше да предприеме нищо такова. Но Ричард Уолш отдавна търсеше да купи на баща си лодка като тази на Джими и предложи добра цена, затова Лаура се съгласи да я продаде. Отначало искаше да я запази за Майкъл, когато порасне, но Сидни внимателно й обясни, че е по-лесно да се купи нова лодка, когато му дойде времето, отколкото години наред да се пази лодката на Джими.