— Сигурна съм, че когато пораснеш, ще имаш лодка — опита се тя да отговори насърчително. Майкъл кимна, но бойкото му настроение се бе изпарило. — Искаш ли сладолед? — попита без да мисли Лаура, като видя тъжния му поглед.
— Преди обяд? — попита изненадано Майкъл.
— Да — каза тя. Пред перспективата да яде сладолед Майкъл забрави за лодката. В действителност те почти не бяха използвали лодката. Все не намираха време за това. — Хайде — подкани го Лаура и той пое доверчиво протегната й ръка.
Двамата закрачиха към магазина на пристанището, наречен Боут Пийпъл, чиито предприемчиви и неуморни собственици Уендъл и Фани Кларк бяха натрупали цяло състояние. Лаура се поколеба, преди да влезе. Уендъл и Фани изкараха цялата зима във Флорида, но от април бяха тук. Без съмнение бяха чули всички приказки и сигурно вече имаха мнение по всички въпроси, свързани с нея.
Стига, каза си тя. Синът ми е тъжен и иска сладолед. Това е единственото важно нещо. Отвори вратата и направи път на Майкъл, после махна с ръка на Уендъл Кларк, който стоеше зад щанда.
Уендъл сякаш пребледня, като ги видя. Засуети се край рафтовете, надявайки се, че те ще си тръгнат, без да се наложи да говори с тях. Но Майкъл се запъти право към хладилника със сладоледа.
— Здравейте, мистър Кларк — каза той, без изобщо да се притеснява.
Уендъл, който имаше внуци, се обърна и погледна тъжно детето.
— Здравей, Майкъл — каза той. После направи опит да се усмихне на Лаура. Тя видя познатото смущение, изписано на лицето му. Понякога това не беше враждебност. Понякога хората просто не знаеха какво да кажат.
— Какъв прекрасен ден, нали? — каза Лаура.
— Наистина е прекрасен — отвърна Уендъл, видимо облекчен. — С какво мога да ви услужа?
Лаура поиска една фунийка сладолед за Майкъл и му я подаде.
— Това е от мен — настоя Уендъл и отхвърли всички възражения.
Лаура му благодари и се обърна към Майкъл.
— Внимавай да не капе — напомни му тя.
— Ще внимавам — обеща сериозно Майкъл. — Може ли да изляза навън?
Лаура се поколеба. В този момент от склада излезе Фани Кларк. Тя ги погледна, после се обърна към мъжа си, вдигнала вежди като две малки предупредителни флагчета.
— Здравей, мойто момче — каза тя на Майкъл. — Здравей, Лаура. Как си?
— Здравейте, мисис Кларк. Мамо, моля те, може ли да изляза?
Сладоледът вече започваше да се стича по ръба на фунийката и Лаура тревожно огледа магазина, който само на пръв поглед изглеждаше най-обикновен, но всъщност беше скъп магазин. Искаше да избяга и топящият се сладолед на Майкъл беше прекрасно извинение за това. Нужно беше само да каже: Трябва да тръгваме. Извинявайте. Но едно упорито вътрешно гласче настоятелно повтаряше: Не трябва да се извиняваш. Ти си жертва на ужасно престъпление. Искаш ли синът ти да гледа как се промъкваш покрай хората? Сякаш двамата сте виновни за нещо? Не, каза си тя. В никакъв случай.
— Излез навън и седни отпред на пейката да си изядеш сладоледа — каза спокойно тя.
— Добре — извика Майкъл и затвори шумно вратата зад себе си.
Тя го придружи почти до вратата, видя го как седна доволен на пейката, клатейки обутите си в гуменки крака, загледал лениво олюляващите се яхти.
— Всеки път, като го видя, разбирам колко е пораснал — каза Фани и мина пред щанда. — Все повече заприличва на баща си.
— Да, така е — кимна Лаура. — Той ми е утехата.
— Ужасно съжаляваме за Джими — каза Фани.
— Благодаря. Цветята, които изпратихте, бяха прекрасни.
— Това беше най-малкото, което можехме да направим. Познаваме Джими от дете — поклати глава Фани. — Просто не мога да повярвам, че такова нещо се е случило.
Това защо ли ми звучи като обвинение, каза си Лаура, след като е просто една констатация. При това вярна. Аз самата не мога да повярвам.
— Знам. Беше истински кошмар.
— И то точно тук, в Кейп Крисчън. Такова нещо човек очаква да се случи във Филаделфия или някъде другаде. Но не и тук. — Фани поклати глава. — Значи, нахлу в къщата ви и застреля Джими в леглото…
— Точно така — каза смутено Лаура.
— Не мога да си представя как още живееш в тази къща. Ако с Уендъл се беше случило такова нещо, щях да се махна още на другия ден. Нищо нямаше да може да ме задържи.
Освен ако не съм го убила аз, нали, искаше да каже Лаура. И усети, че отново я обзема гняв. Но къде да отида, запита се тя. При кого?