— Съжалявам… — наведе глава Майкъл.
— Направи ли ти нещо? — попита тя.
— Ей, чакайте — извика ядосано мъжът от яхтата.
— Не — каза жално Майкъл. — Само ми показваше яхтата.
— Нищо му няма — намеси се решително Фани и погали Майкъл по косата. — Това е най-важното.
— Хайде. Тръгваме — каза рязко Лаура.
— Ами яхтите? — възропта Майкъл.
— Недей да спориш. Тръгваме. За днес вече видя достатъчно яхти.
— Мамо — започна умолително той.
— Никакво мамо. Хайде.
Лаура се обърна към Фани, но едва успя да се усмихне и сковано да каже:
— Благодаря, че ми помогнахте.
— Няма нищо — измърмори Фани. — Радвам се, че всичко е наред.
Лаура поклати глава и бързо закрачи, влачейки Майкъл зад себе си.
Мъжът слезе от яхтата и застана до Фани. Гледаше с тревога как Лаура се отдалечава с Майкъл.
— Не го приемайте лично — посъветва го Фани. — Тя просто не мисли с главата си.
— Нищо лошо не исках да направя — каза той. — Сигурно постъпих глупаво, но детето каза, че майка му е тук…
Лаура и Майкъл се скриха от погледа им и Фани въздъхна.
— Нямате вина. Просто нервите й са много опънати. Какво само преживя… Мъжът й го убиха минала зима. В нощта срещу Нова година. Може би сте чели във вестника. Казваше се Джими Рийд.
— Не, бях на Карибските острови тогава — каза мъжът и добави: — Боже мой, това е ужасно.
Фани кимна, доволна от ефекта, който бе постигнала с тази ужасяваща история. Всички се шокираха, като я чуеха.
— Застрелян в леглото. Тя го намерила мъртъв.
— Горката жена — каза той.
— Да — кимна Фани. — Някои хора обаче разправят…
— Какво разправят? — погледна я с любопитство мъжът.
— Разправят, че не само го е намерила…
— Не ви разбирам.
— Тя казва, че в къщата влязъл крадец с пистолет, само че… никой не е арестуван — сви рамене Фани.
Мъжът изгледа Фани, след това насочи поглед натам, където Лаура и Майкъл вече не се виждаха.
— Искате да кажете… те смятат, че тя го е убила? Тази красива жена?
— Хората приказват какво ли не — поклати глава Фани. — Нали разбирате. Малък град.
— И вие ли така смятате? — попита той и в тона му прозвуча неодобрение.
— Аз смятам, че човек никога не може да бъде сигурен — каза твърдо Фани. — Във всеки случай детето е единственото, което й остана. Затова е толкова настръхнала.
— Разбира се, че ще е настръхнала. Аз нямах представа — каза той.
— Как можехте да знаете? Вие просто проявихте любезност.
— Въпреки това се чувствам неудобно — каза той.
— О, не се тревожете. Между другото, казвам се Фани Кларк. С мъжа ми държим магазина тук. Забелязах ви онзи ден. Яхтата ви е много хубава — каза любезно Фани. — „Тартан 3800“, нали? Тук рядко идват толкова големи яхти.
— Да, благодаря — отвърна разсеяно той, загледан в кея, сякаш все още можеше да види Лаура.
— Откъде идвате?
Мъжът насочи отново вниманието си към Фани и каза:
— От Барбадос. Бях на островите тази зима. Казвам се Иън Търнър — протегна той ръка.
— Приятно ми е да се запознаем, Иън — каза Фани. Тя беше свикнала с непринудените обноски на моряшката общност. — Ще останете ли тук?
Иън се загледа в кея и каза:
— Не знам. Карам ден за ден. Знаете ли, има нещо в тази жена. Стори ми се, че я познавам.
— Тя не е оттук — каза Фани.
— И аз не съм оттук — отвърна Иън.
— Откъде сте? — попита любезно Фани.
— От Кънектикът. Но купих лодката в Бриджтаун, в Барбадос и обикалям крайбрежието.
— Ако имате нужда от нещо, с Уендъл ще се радваме да ви услужим.
— Благодаря — каза Иън.
— Защо не дойдете да се запознаете със съпруга ми Уендъл?
Мъжът кимна и прехапа устни.
— И без това трябва да си купя батерии — каза той.
— Имаме всякакви батерии — каза Фани. — И стига вече сте се притеснявали. Лаура просто не е на себе си след всичко, което се случи. Всеки друг би разбрал, че просто се държите любезно.
— Сигурно — отвърна замислено той. — Тя просто ми се стори… позната. Като малък познавах едно момиче… То също се казваше Лаура. Лаура Хейстингс.