— Това е тя — възкликна Фани. — Пише книги под това име, книги за деца.
Мъжът изгледа изумено Фани. После погледът му отново се насочи към безлюдния кей, по който Лаура си бе отишла.
— Не може да бъде. Не мога да повярвам. Същото момиче?
— О, да — каза доволно Фани. — Тя е — и като се приближи към него, добави с дяволита усмивка: — Личеше ли си по нещо, че като порасне, ще убие мъжа си?
— Лаура Хейстингс — поклати Иън недоумяващо глава. След това изразът му се смени и той погледна Фани с такава ненавист, че тя веднага съжали за предизвикателния си въпрос. — Мисля, че не — каза хладно той. — Лаура Хейстингс ми спаси живота.
Глава 10
Лаура седна на леглото на Майкъл и нежно отметна меката коса от челото му. На слабата светлина на нощната лампа тя виждаше как тъмните му мигли потрепват. След смъртта на Джими той искаше да спи със запалена лампа, макар че преди никога не се страхуваше от тъмното. Искаше също майка му да стои при него всяка вечер, докато заспи, и Лаура с удоволствие оставаше, а после с нежелание излизаше от стаята и слизаше долу в самотната празна къща, тънеща в тишината.
— Спи ли ти се? — попита го тя шепнешком.
— Малко — призна той.
— Съжалявам, че разходката ни на пристанището днес завърши по този начин. Но ужасно се уплаших, когато не те видях на пейката.
— Знам — каза той.
— Разбираш ли защо не бива да се качваш в чужда яхта? Защо е опасно да се качваш не само в кола с непознат?
— Знам, мамо — каза сериозно той. — Съжалявам, че се уплаши. Никога вече няма да правя така.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Тя го повдигна и го прегърна. Мъчно й беше, че светът е станал толкова опасно място. Погледът й се спря на малката снимка на баща му, която след онази нощ той държеше до леглото си в рамка.
— Обичам те повече от всичко — каза тя. Ръчичките на Майкъл силно я притискаха. Тя не искаше той да види болката, изписана на лицето й. — Пак ще отидем — добави Лаура. — И ще бъде много по-хубаво. Нали?
Майкъл кимна сънливо.
— Хайде сега, заспивай — каза тя и той се отпусна на възглавницата си.
Майкъл се обърна под завивките и се намести в удобна поза. Лаура изчака, докато затвори очи и равномерното му дишане изпълни стаята. Той поне можеше да спи. Нейните нощи бяха мъчителни. Лежеше в тъмното с широко отворени очи и мислеше за хапчетата за сън, към които не искаше да се пристрастява. Беше благодарна, че Майкъл имаше спокоен сън.
Когато чу дълбоката му въздишка, с която още от бебе обявяваше, че е дълбоко заспал, тя внимателно стана от леглото, притвори вратата и още веднъж го погледна. „Спи, ангел мой“, прошепна тя, излезе от стаята и слезе по стълбите.
Големият часовник в антрето тиктакаше силно, но иначе къщата беше притихнала както обикновено. Лаура влезе във всекидневната и погледна без всякакъв интерес купчината книги, които се канеше да прочете. Не можеше да си обясни защо се чувства така — не я свърташе на едно място, не се задържаше за миг седнала. Погледна вестника с програмата на телевизията и нетърпеливо го захвърли. Разбира се, че имаше работа, която трябваше да свърши, но беше много уморена. Отиде при бюрото, където стояха натрупани съобщения за неплатени сметки. Трябва да ги оправя, помисли си тя. Да свърша с тази работа. Въздъхна, запали лампата с копринения абажур с ресни и придърпа кожения стол към бюрото.
Точно се канеше да седне и звънецът на входната врата я стресна. Иззвъняването я уплаши. Понякога и звънът на телефона я плашеше. Стига, каза си тя. Стегни се. Но веднага се запита дали винаги ще бъде така. Дали всеки път, щом тръгне из собствената си къща, ще очаква да види непознат човек — престъпник, влязъл незабелязано в дома. Ще събуди Майкъл, помисли си ядосано тя, когато звънецът отново иззвъня. През цветните стъкла на входната врата видя силуета на мъж, когото не познаваше. Сърцето й подскочи от страх при мисълта, че на входа стои непознат човек, но след това изведнъж си даде сметка кой е той.
Лаура отвори вратата и без да каже нищо изгледа мъжа, застанал на прага. Мъжът от яхтата. Той беше с чиста риза и косата му блестеше на светлината, която хвърляше лампата над вратата. Ухаеше на сапун.
Той се опита да се усмихне и каза:
— Надявам се, че не ви притеснявам, Фани Кларк ми каза къде живеете.
Лаура не отговори. След миг колебание той продължи: