— Трябва да се представя. Казвам се Иън Търнър.
Думите му прозвучаха по-скоро като въпрос и той я загледа с очакване и надежда.
Лаура го погледна озадачено.
Иън сви вежди, като видя, че името му не й говори нищо.
— Дойдох, защото искам още веднъж да се извиня за това, което се случи следобед.
— Вече се извинихте — каза хладно тя. — Повече извинения не са нужни.
— Аз мисля, че са нужни — отвърна твърдо той.
— Сигурна съм, че просто искахте да бъдете любезен със сина ми — каза Лаура. Въздържа се да добави: „Въпреки че такава проява на любезност е осъдителна“, но малко оставаше да го каже. И нетърпеливо завъртя топката на вратата.
— Точно така, но имах чувството, че съм постъпил наистина глупаво. След това Фани ми каза за съпруга ви.
Бледото лице на Лаура поруменя от възмущение.
— Какво ви каза за съпруга ми? — попита направо Лаура. Че съм го убила ли, искаше да попита тя. Искате да видите отблизо една жена, която може би е убила съпруга си?
— Просто си помислих, че след като човек го сполети такава ужасна загуба… може да стане някак… свръхпредпазлив…
— Искате да кажете, че реагирах неадекватно? — изгледа го Лаура с присвити очи.
— Не, съвсем не. Просто исках да кажа, че…
— За ваше сведение, едното няма нищо общо с другото. Аз съм родител. Майкъл ми е дете. Всеки родител би реагирал по същия начин. — Усети, че я обзема раздразнение. Този човек си прекарваше времето, като обикаляше моретата с яхта. Как да обясниш на такъв човек отговорността, която поемаш, когато станеш майка, и страховете, които развиваш, че отвсякъде те дебне опасност? — Няма значение — каза уморено тя и се помъчи да се раздели учтиво с него, като добави: — Нека просто да забравим за случилото се. Благодаря, че дойдохте.
— Вижте — започна той, — разбирам, че искате да си отида. Аз наистина дойдох да се извиня, но… има и друга причина.
Лаура го изгледа изпитателно.
— Имам чувството, че сме се срещали и преди.
— Да не би да се познаваме отнякъде? — попита саркастично Лаура. Но сарказмът й само прикриваше факта, че неговата настоятелност я плашеше.
— Знам, че нещо по-банално от това трудно може да се измисли — каза той, — но говоря сериозно. Не ви ли изглеждам познат?
Лаура поклати глава, но отговаряйки отрицателно на въпроса му, си спомни, че сутринта на кея си беше помислила точно това.
— Живели ли сте някога като дете в Ню Брайтън, Кънектикът?
Изненадана, тя се вгледа в лицето му и кимна.
— Живяла съм на много места — възрази тя.
— Фани ми каза, че сте писателка. Че издавате книги под името Лаура Хейстингс. Аз познавах едно момиче на име Лаура Хейстингс. Преди много години. Когато бях съвсем малък. Косата и очите й…
Лаура се взря в него, мъчейки се да вдигне завесата на времето, но не успя. Имаше нещо познато в лицето му, но чертите му й убягваха, сякаш го гледаше през калейдоскоп. Неясен образ от миналото.
— Малко ми е неудобно да говоря за това — каза той. — Веднъж бях изпаднал в беда… бях паднал… и едно момиченце… Лаура Хейстингс… вие… ме намерихте.
Тя изведнъж си спомни. Нищо чудно, че не бе разпознала тези искрящи очи. Някога той носеше очила. Тъмната му пухкава коса беше късо подстригана. Малко, слабичко момче с мръсна тениска на райета, с лице, изцапано от кал и сълзи.
— Момчето в ямата — възкликна тя.
Иън кимна и по лицето му се разля широка усмивка.
— Ето че си спомнихте — извика тържествуващо той. — Когато Фани каза името ви, направо се побърках, защото в мига, в който ви видях, бях сигурен. Искам да кажа… не че не сте се променила, но косата и това красиво лице… толкова се зарадвах, като ви видях.
Лаура го гледаше и клатеше глава. Беше на шест години тогава. Играеше сама под дърветата недалеч до тяхната къща. Като дете често оставаше сама. Нямаше братя и сестри. Местеха се от къща на къща, все под наем. През повечето време тя живееше в свой въображаем свят. А близката гора беше идеално място, където даваше воля на фантазиите си. Веднъж обаче чу странни, жални викове, които я уплашиха до смърт. Трябваше да събере целия си детски кураж, за да не избяга, а да тръгне в посоката, откъдето те идваха.
— Стъмваше се, когато чух, че някой вика.
Иън се усмихна и ентусиазирано продължи: