— Има и някои положителни страни. Например наблюдавах разкошни залези. Прочетох много и то хубави книги. Освен това срещнах интересни хора.
Сякаш решила да се отпусне, Лаура облегна глава на люлеещия се стол и затвори очи. Но в притихналия мрак тя беше напълно будна и все още трепереше, макар че не беше студено.
— Изглежда си постъпил правилно — каза тя.
— И аз така смятах — отговори той. — Но вече започвам да се уморявам. Прекалената свобода сама по себе си ограничава.
— Хм-м-м… — Лаура се потопи в собствените си мисли. Разговорът бе поел в много мрачна посока и тя не знаеше как да я промени. Накрая, опитвайки се да се усмихне, каза: — Каква весела двойка сме двамата, нали?
— Трябва вече да тръгвам — каза рязко той. — Достатъчно приказки наприказвах. Нямах намерение да говоря за всичко това. Просто беше важно да дойда и да разбера ти ли си истинската Лаура Хейстингс. Момичето, което ме спаси.
Лаура се усмихна. Колко е хубаво, когато не те гледат със страх или презрение.
— Радвам се, че разбра — каза искрено тя.
— Благодаря за гостоприемството — каза той и мускулестото му тяло се отдели от перилото на верандата.
Лаура се смути и неловко се засмя.
— Какво гостоприемство? Не можа дори на удобен стол да седнеш.
— Това няма значение. Повярвай ми.
Тя го проследи с поглед, докато той слизаше по стълбите. Иън спря на най-долното стъпало и се обърна към нея.
— Ако искаш утре да доведеш сина си да разгледа яхтата, с удоволствие ще му я покажа — каза той. — Ще ви разходя и двамата. Момчетата се интересуват от яхти, а и на мен ще ми бъде приятно. Наистина ще се радвам на неговата компания. Също и на твоята.
В първия миг тя се зарадва и си помисли: Да, добре. След това ентусиазмът й помръкна.
— Не, не мога — каза Лаура.
— Защо не можеш? — попита я спокойно той. — Страх те е какво ще си помислят хората ли?
В същия миг тя си даде сметка колко абсурдно е това. Хората в този град не можеха да си помислят за нея нещо по-лошо, отколкото вече си мислеха. А фактът, че двамата се знаеха от деца, правеше познанството им приемливо. Майкъл щеше да се зарадва. Ставаше дума за няколко часа извън къщи. Щеше да им се отрази добре. Това не беше любовна, а приятелска среща. Разходка заради Майкъл.
— Елате в единайсет часа — каза той. — Тогава започва приливът. — После погледна критично балетните пантофки на краката й и добави: — Обуй нещо с гумени подметки.
Не знам, мислеше тя, докато той се отдалечаваше. Може би не трябва да го правя.
Той се обърна и видя колебанието, изписано на лицето й.
— Нали имаш гуменки?
— Да, имам гуменки — отвърна Лаура и без да иска се засмя.
— Добре, до утре тогава — каза той.
— Добре, до утре — каза тя безпомощно.
Глава 11
Тя стоеше на върха на някакъв хълм и гледаше надолу към една цъфнала ливада с детелина и полска шипка. На безоблачното небе слънцето грееше ярко и тя се потеше от топлината, която то излъчваше. В полите на хълма имаше езеро, в което се оглеждаше синьото небе. Езерото я изкушаваше с прохладната си бистра вода. Тя отправи поглед към водната повърхност и видя, че някой плува. Плувецът вдигна глава и махна с ръка. Беше Джими. Сърцето й сякаш запя. Боса, като дете, тя се спусна по хълма. Отначало вървеше бавно, но после, обзета от желание да стигне до Джими, да се гмурне в примамливата вода при него, започна да тича. Беше почти на брега, разперила ръце да се хвърли в езерото, когато чу вик.
Викът не беше в съня й. Чу го до ухото си, силен и отчаян. Лаура се изправи в леглото като стрела, цялата обляна в пот. „Какво?“, извика тя, взирайки се като обезумяла в тъмните ъгли на стаята, опитвайки се да види нещо в тъмното.
В стаята нямаше никой. Беше сама. Сърцето й щеше да се пръсне от страх. Майкъл, каза си тя.
Скочи, грабна халата, който бе оставила в долния край на леглото, втурна се към вратата и я отвори. Къщата беше притихнала. Навлече припряно халата върху нощницата си и хукна през коридора към стаята на сина си.
Отвори вратата и погледна вътре. Той спеше по гръб, с отворена уста, вдигнал ръце над главата, напълно отдаден на съня. Тя се промъкна до леглото и коленичи до него, после го погали по косата и го целуна по пълничката буза. Майкъл се размърда, но не се събуди.