Не е бил Майкъл, каза си Лаура, и сърцето й, което лудо биеше, започна да се успокоява — топлината, която излъчваше детското телце, я убеди, че той е в безопасност. Какво беше това тогава? Сънувала съм, каза си тя. Просто някакъв странен сън. Може би някой е минавал по улицата и е извикал. И аз съм го чула в съня си. Когато времето се стопли, навън винаги става шумно, чуват се невъздържани подвиквания на млади хора, който се прибират късно вечер от барове и клубове. Сигурно това е било. Тя с нежелание се откъсна от сина си, отиде при прозореца и вдигна пердето от домашно памучно платно.
Улицата беше безлюдна. Луната и светлината на уличните лампи хвърляха върху чакълената настилка бледосиви неясни сенки. Зад извилото се като дъга улично осветление къщи, храсти и дървета тънеха в мастилен мрак. Навън нямаше никой. В момента, в който понечи да се дръпне от прозореца, Лаура долови с крайчеца на окото си движение в храстите отсреща. Сърцето й отново подскочи и тя сграбчи пердето, мачкайки плата между пръстите си. Взря се в тъмнината, но не можа да види нищо. Кой е там, попита тя безмълвно, но не долови никакво движение, никакъв признак на живот. Няма никой, отговори си тя сама, опитвайки се да се успокои. Сигурно е минала някоя котка или куче. Уплашила съм се от съня. Добре, продължи тя, каквото и да е било, вече го няма. Връщам се в леглото. Но остана като закована пред прозореца. Стоя дълго време, втренчила очи навън, а в главата й продължаваше да кънти онзи вик.
— Мислех, че искаш да разгледаш яхтата — каза тихо Лаура и като хвана Майкъл за ръката, забърза по кея. Закъсняха, защото Майкъл се размотаваше. Минаха край магазина на съпрузите Кларк и тя погледна към витрината, но изпита облекчение, че вътре няма никой. Беше намислила какво ще каже — поканата на Иън е компенсация за причинената вчера уплаха. И всъщност беше точно така. Но звучеше някак фалшиво и тя не искаше да го казва. Сега, когато денят бе настъпил, трябваше да си признае, че цялата тази история прилича на уговорена любовна среща и Майкъл явно беше доловил това, защото цялата сутрин се цупеше.
Иън стоеше на палубата и им махна, когато те наближиха. Лаура си мислеше, че може би на дневна светлина той ще изглежда различен, непривлекателен. Но още щом го видя, тази надежда рухна и нещо в нея трепна, сякаш неканено ято пеперуди запърха в гърдите й. Синята вода искреше под яхтата, а слънцето обгръщаше широките рамене на Иън като наметало. Той присви очи и ги засенчи със загорялата си ръка.
— Хайде, качвайте се и двамата — извика той.
Майкъл, който явно възнамеряваше да се инати, не можа да устои на изкушението, виждайки огромния едномачтов платноход. С помощта на Иън се изкачи на палубата и попита може ли да слезе долу.
— Слизай — отвърна Иън и подаде ръка на Лаура.
— Аз мога — отклони тя протегнатата ръка.
— Внимавай по стъпалата — каза той, докато тя се спускаше след Майкъл.
— Тук ли живееш? — попита закачливо тя.
— Това е моят дом, прекрасен дом — отговори той.
Главното помещение изглеждаше изненадващо просторно и удобно. Имаше кухненски бокс с две широки легла от двете страни и една маса между тях. Над леглата имаше лавица с книги и вградени шкафове. Всички дървени части бяха излъскани до блясък.
— Много е красиво — каза искрено Лаура. — Какво има в шкафчетата?
— Книги, дрехи, разни неща. Всичко трябва да е затворено, за да не изпада, когато морето е бурно — обясни той.
— Правилно — отвърна тя и се зае да изпробва всички места за сядане. — Това също е удобно.
— Не е лошо — каза Иън и седна на едно от леглата.
— Винаги съм си мислила, че тези каюти са толкова малки и тесни, че трябва да пълзиш в тях — призна тя.
— Това би било много неудобно, освен ако не си Квазимодо — каза той.
Лаура се засмя и попита:
— Къде спиш?
— В предната каюта — отговори той и посочи към носа на лодката. — Мисля, че Майкъл е сега там и опитва койката. Отзад има още едно миниатюрно помещение — посочи той тъмното пространство зад кухнята. — Банята. Има всичко освен вана…
Тя го последва, надничайки в малката баня.
Майкъл изникна от полумрака на спалното помещение.
— Мамо, страхотно е. Също като пиратски кораб.
— Точно така — промълви тя.
— Радвам се, че ви харесва — каза Иън. — Майкъл, искаш ли да ми помогнеш да я подкараме?
— Добре — кимна Майкъл почти невярващо.