— На меч всичко ми е изписано.
Тя го погледна съчувствено. Животът му се беше изплъзнал и сега той се опитваше отново да си го върне. Тя разбираше това. Много добре го разбираше.
— Фактът, че сега съм на тази яхта, ме кара да си мисля, че съм се възползвала по най-добрия начин от един прекрасен ден — каза сговорчиво тя.
— И аз така смятам — кимна той, видимо по-радостен.
Има нещо вечно в това да се оставиш на вятъра да те тласка напред, помисли си Лаура, да използваш една невидима природна сила да те заведе там, където искаш да отидеш. А Иън се сработваше отлично с вятъра. Яхтата не губеше скорост, а разклатеха ли се платната, нужен му беше само миг, за да ги изправи. Това беше много стар начин на пътуване, много непрактичен за тази епоха и за тези времена. Но колко романтично е да предпочетеш платното пред мотора.
Продължиха така още половин час, през който се наслаждаваха на морския вятър и спокойно разговаряха. На няколко пъти Лаура го улови, че той замислено я гледа, и му се усмихна, но въпреки всичко това я караше да се чувства неловко. Опита се да насочи разговора към по-обща тема.
— Разбирам защо обичаш плаването — каза тя, когато погледите им отново се срещнаха. — Мъжът ми имаше рибарска лодка, но…
— Моторница… — каза пренебрежително Иън. — За нея не са нужни умения. Просто запалваш мотора и тръгваш.
Лаура се изправи на мястото си, изпитвайки раздразнение.
— Той просто искаше да лови риба. Не беше запознат с цялата тази морска философия. Уменията му бяха в други области — каза тя и кръстоса ръце на гърдите си.
— Какво има? — попита той.
— Стана ми хладно. Мисля, че трябва да се връщаме — каза тя.
— Вече? — погледна я изненадано Иън.
— Да. Веднага.
— Чакай, не се обиждай — каза той. — Всички моряци говорят по този начин за моторните лодки. По традиция. Това е същото като спортното съперничество. Изобщо не е насочено лично към мъжа ти.
Лаура бръкна в платнената си торба и извади очилата за слънце.
— Извинявай — продължи той. — Беше нетактично от моя страна. Не исках да те обидя. В никакъв случай.
— Не е това — поклати глава тя. — Просто се замислих за Джими… Изведнъж се почувствах уморена. Моля те, нека да се върнем.
— Сигурна ли си? — попита той.
Лаура не отговори.
Иън въздъхна и извика:
— Обратен завой, Майкъл, и право напред.
— Ама връщаме ли се вече? — възропта Майкъл и Лаура, без да иска, се усмихна.
Яхтата се движеше бързо към кея. Иън мълчеше. Сега, когато разходката беше почти свършила, Лаура се засрами, че се е засегнала от безобидните му думи. Наближиха кея и Иън започна внимателно да си проправя път. Лаура свали слънчевите очила и ги пусна в торбата. Събра дрехите, които бяха съблекли, и сложи и тях в торбата. Докато тя седеше на кърмата, Иън, който не спираше да обяснява на Майкъл какво прави, вкара яхтата на мястото й. После се върна при Лаура. Майкъл подскачаше весело по палубата и Лаура му извика да внимава.
— Толкова е хубаво, че е щастлив — каза тя.
Иън кимна и каза:
— Съжалявам, че развалих разходката.
— Не си я развалил — отвърна тя. — Съжалявам, че положи толкова усилия, а накрая трябваше съвсем набързо да се върнем. Аз… просто не бях във форма.
— Ти беше съвършена — каза той. — Ти си съвършена.
Лаура го погледна, изненадана от емоционалния му тон. Той я гледаше с неприкрит възторг. Може би все още я виждаше като момиченцето, притекло му се помощ, но какво от това. Хубаво е да си герой в нечии очи, хубаво е, че някой я смята за достойна личност. Тя изпита топло чувство към него заради старото им познанство.
— Иън — каза тя, — просто искам да знаеш, че съм много благодарна…
— Аз съм благодарен, че дойде с мене — каза той.
— Ето, виждаш ли. Това е отплата за доброто дело, което извърших преди толкова време. Получих възможност да прекарам един прекрасен, безгрижен ден, точно когато имах нужда от такова нещо.
— Можеш да прекараш още много такива дни — каза той.
— Но ти скоро трябва да заминеш. Чакат те още много пристанища — каза спокойно тя.
— Не, не трябва — отговори той. — От мен зависи. Мога да остана колкото искам.
Лаура усети как стомахът й се сви при тези думи и поклати глава.
— Иън, днес беше прекрасно. Но не искам да оставаш с погрешно впечатление… за мен. Няма никаква възможност…