Най-неочаквано Майкъл се развика:
— Лодката на татко, лодката на татко!
Лаура подскочи, сякаш, въпреки гласа на разума, щеше да види Джими и се огледа. Една моторница преминаваше бавно край тях. Караше я посивял мъж. Явно озадачен, той гледаше Майкъл, който му махаше с ръка. Зад него на кърмата седяха двама млади хора. Жената беше облечена от главата до краката в светлолилави одежди на спортен състезател и имаше крайно отегчен вид. Мъжът говореше по мобифона си. Лаура позна Ричард и Канди Уолш. Бяха излезли на разходка с лодката, която Ричард купи на баща си. Погледите им се срещнаха и Ричард присви очи срещу нея. Лаура вдигна ръка за поздрав. Канди се изправи и изумено я изгледа.
— Това е лодката на татко — извика Майкъл.
— Да, тя е — потвърди сдържано Лаура.
Бащата на Ричард отново насочи вниманието си към управлението на лодката, а Ричард се престори, че продължава да говори по телефона. Канди обаче се извъртя на мястото си, без да откъсва поглед от нея.
— Ваши приятели? — попита Иън.
— Нашият адвокат — кимна тя. — Беше близък приятел на мъжа ми. Сега е поел финансите му.
Иън кимна.
— Лошо ли е, че те видяха?
Лаура поклати уморено глава.
— Няма значение. Трябва вече да тръгваме. — Яхтата се олюля, когато тя стъпи на кея. Иън още не бе слязъл.
— Не бързай толкова — каза той. — Изчакай малко и може да отидем да вечеряме заедно.
— Не — каза Лаура. — Трябва да вървим. Майкъл, кажи благодаря на мистър Търнър.
— Лаура, какво има? — попита Иън.
— Нищо — отвърна Лаура. — Благодаря за разходката. Хайде, Майкъл.
— Благодаря — каза Майкъл.
— Няма защо. Пак ще излезем в морето.
Майкъл вече подскачаше по дъските на кея, когато Иън слезе от яхтата.
— Мисля да поостана малко тук — каза тихо Иън.
Лаура разбра и се разтревожи.
— Не го прави заради мен — каза рязко тя и се стресна от тона си.
— Тук ми харесва — каза той. — Това е най-хубавото място, което съм виждал.
Лаура почувства, че лицето й пламва. Втурна се след Майкъл, сякаш бягаше от прилив, който всеки момент щеше да я връхлети. Като стигна до края на вълнолома, видя Фани Кларк, застанала на вратата на магазина с ръце на кръста, свила неодобрително устни. Лаура се опита да се усмихне, но Фани обърна гръб и се скри в магазина.
Глава 12
Лаура сложи на кухненската маса две чинии макарони със сирене и две чаши с мляко. Майкъл и Луис седяха един срещу друг, стиснали по една малка вилица в ръка.
— Изяжте сега това. Майка ти скоро ще се върне, Луис — каза Лаура.
Пам я болеше зъб. Каза, че зъболекарят може веднага да я приеме. Лаура се съгласи без колебание да поеме Луис. Майкъл и Луис обичаха да играят заедно и майките им често ги събираха. Дуейн, мъжът на Пам, служеше в бреговата охрана и много често отсъстваше от дома. След смъртта на Джими Лаура долавяше неприкрита враждебност в отношението на Дуейн към нея, но когато попита за това Пам, тя каза, че просто си въобразява.
Това беше малка благородна лъжа и Пам го знаеше, но нямаше намерение да наскърбява Лаура. Колкото и да беше предана на Дуейн, Пам се гордееше, че е независима личност. Водеше Луис на църква, макар че Дуейн не обичаше да ходи на църква, гласуваше за републиканците, макар че мъжът й подкрепяше демократите. Затова, когато Дуейн й каза да намери друго дете, с което Луис да си играе, Пам му се сопна да не се меси, но никога нямаше да сподели това с Лаура.
Двете деца се нахвърлиха с апетит на макароните, а Лаура отвори безразлично хладилника, за да извади нещо за себе си. На входната врата се почука и намеренията й се провалиха. Веднага усети, че сърцето й тревожно заби. Това не е нито Пам, нито Гари, каза си тя. И двамата влизат през задната врата.
— Довършете си яденето. Който си изпразни чинията, получава шоколадова вафла — обеща тя и излезе от кухнята.
Сигурно е момчето, което носи вестниците, мина й през ума. Идва да си получи парите. Но докато бързаше към вратата, разпусна косата си, хваната на конска опашка, и прокара пръсти през нея.
— Добър вечер, мисис Рийд.
Сърцето на Лаура се сви. Беше следователят Ленард, облечен с обичайния си сив костюм, който беше в тон с очите му. Лаура беше сигурна, че когато е на работа, той никога не сваля сакото и връзката си независимо колко е горещо. Русата му коса беше грижливо сресана назад, а лицето му — безстрастно.