— Нали не мислиш това сериозно?
Канди сви рамене, без да вдигне очи към него.
Той продължи да я гледа, но тя не спря да обръща страница след страница с върховете на пръстите си. След това почти захлупи списанието на лицето си, вдишвайки уханието на една реклама за парфюм. Явно й беше писнало от него. Започваше да се държи хладно. Той трябваше да се опита да й оправи настроението. Но беше непохватен. Все не можеше да го направи както трябва. Може би ако смени темата…
— Мисля, че баща ми е направо щастлив с новата лодка. Тази твоя идея да купим лодката се оказа страхотна — каза Ричард. Преувеличи доста силно заслугата на Канди в случая, но нали беше изпаднал в доста тежко положение.
— Забелязах — каза провлачено Канди. — Мислех, че никога няма да слезем от тая проклета лодка.
Ричард въздъхна. Тя явно искаше да говори по другия въпрос. Щеше да се цупи, ако той не откликне. Той се облегна на стола, кръстоса ръце пред гърдите си и се опита да си придаде вид на опитен и ловък адвокат.
— Въпросът е там, че аз ги посъветвах да направят тази застраховка. Идеята не беше на Лаура. Доколкото ми е известно, тя няма никакъв мотив. Освен това тя и Джими изглеждаха много щастливи заедно…
— О, Ричард, откъде знаеш дали са били щастливи, или не? — възкликна презрително Канди. — Мъжете нищо не разбират от тези неща.
— Нали не си мислиш, че между нея и онзи мъж има нещо?
— Не. Мисля, че тя само се учи да кара яхта — изгледа го Канди.
Ричард стисна зъби и заби поглед в стената.
— Не е наша работа дали си има нов приятел.
— Нов приятел — изсумтя Канди. — Не се излагай, Ричард. Да не си мислиш, че на една жена такъв як хубавец й е нужен за приятел?
— Не знам и не ме интересува — отвърна раздразнено Ричард, давайки си сметка, че сравнението, което правеше Канди между мъжа от яхтата и него, не е в негова полза. — За теб какво значение има?
— За мене няма никакво значение — каза Канди. — Въпросът е дали за полицията има някакво значение.
— Полицията ли? Какво общо има с това полицията?
Навела замислено глава, Канди изучаваше някаква снимка. Вдигна списанието и посочи една манекенка с бледорозова копринена риза и черни панталони.
— Как мислиш, че ще изглеждам в такъв тоалет? — попита замечтано тя.
Ричард въздъхна. Спреше ли Канди поглед на някоя дреха, това означаваше, че вече я е купила.
— Какво общо има с това полицията? — повтори той нетърпеливо въпроса.
— Обадих се и им казах за това — отвърна тя.
— Обадила си се в полицията! — изгледа Ричард жена си. — Какво те е прихванало, как можа да направиш такава глупост?
— Да не си посмял да ме наричаш глупава, Ричард — блеснаха гневно очите на Канди.
— Стига, Канди — опита се да я успокои Ричард. — Тя ми е клиент. Работата ми е да я защитавам.
— На мене обаче не ми е клиент. А ти би трябвало да се разтревожиш. Той беше най-добрият ти приятел.
— Ти просто не знаеш как стоят нещата — извика отчаяно Ричард.
Канди вдигна очи над списанието.
— Какво значи това, Ричард? Целият си плувнал в пот.
— Аз се грижа за нейните пари. Аз… аз отговарям за благополучието й.
— А кой отговаря за благополучието на приятеля ти? На умрелия ти приятел? О, направо ми призлява от тебе, Ричард — махна с ръка Канди. — След като ти не се тревожиш, не виждам защо аз трябва да се тревожа.
— Добре, щом не се тревожиш, защо се обади в полицията? — извика Ричард.
— Защото на теб не ти стиска, Ричард. Господи… — Канди поклати отвратено глава.
Ричард се намръщи и се опита отново да се съсредоточи в екрана на компютъра. Канди мълчеше и не му обръщаше внимание. Той знаеше, че това може да продължи с часове. Когато не беше доволна от него, тя ставаше много опърничава. Но точно сега той не можеше да занимава с нейното цупене. Имаше си други грижи. Полицията. Господи, Канди. Тя нямаше идея, нямаше представа колко… се е ангажирал с финансите на Лаура. Ричард разтърка челото си, опитвайки се да прогони болката, която обхващаше слепоочието му.
Глава 14
Рон Ленард пристъпваше от крак на крак и оглеждаше изцяло ремонтирания полицейски участък на Ню Брайтън, докато чакаше Хал Морган, заместник-началник на полицията, да приключи разговора си с една красива полицейска служителка, която му предаваше някакви папки и го запознаваше със съдържанието им. За миг Рон се замисли за костюма си — един от трите сиви костюма, с които ходеше на работа. Най-хубавият. Беше го купил във Филаделфия, в магазина за мъжко облекло „Бойд“ — дискретното райе позволяваше на Рон да се явява с този костюм навсякъде и да вдъхва уважение. Шефът му, окръжният прокурор Джаксън, го беше насочил към „Бойд“, след като един ден Ленард се яви на работа със зелен костюм на карета, купен от универсален магазин. Клайд Джаксън държеше много на външния вид. Искаше хората да приемат сериозно подчинените му. Рон беше доволен, че е дошъл в Ню Брайтън с този костюм. Това беше крайбрежието на Кънектикът и заместник-началникът Морган сякаш беше слязъл от корицата на каталог на „Брукс Брадърс“.