— Значи, вие го насърчихте да… излезе в отпуска — каза иронично Рон.
Доктор Каспрак се поколеба и Рон разбра отговора й. Тя обаче побърза да прикрие реакцията си.
— Мисля, че за хора, които… ги е сполетяло нещастие, работата е хубаво нещо. Но не съм специалист по тези въпроси…
Рон си отбеляза нещо в бележника и кимна.
— Доктор Търнър имаше ли много служебни пътувания?
— Пътуваше от време на време — каза замислено доктор Каспрак.
— Къде?
— Ходеше на научни конференции, на каквито понякога ходим всички ние.
— Може ли да ми дадете списък на конференциите, на които е присъствал през последните две години?
— Нямам такъв списък. — Доктор Каспрак изглеждаше малко изненадана от тази молба.
— Доктор Търнър имаше ли секретарка? — продължи да настоява Рон.
— Имаше асистент — въздъхна доктор Каспрак. — Ще видя дали някой може да ви даде тази информация. Спешно ли ви трябва?
— Ще остана тук ден или два. Мога пак да дойда — каза Рон, преструвайки се, че не забелязва нейното раздразнение. — Имате ли някакво основание да предполагате, че доктор Търнър е имал извънбрачна връзка?
— Не — отговори доктор Каспрак и го изгледа възмутено.
Рон изчака да чуе още нещо, но тя замълча.
— Защо мислите така? — попита той.
— Защото няма никаква причина да не мисля така — отвърна доктор Каспрак. — Доктор Търнър беше отдаден на… семейството си.
— Бяхте ли приятели с доктор Търнър и със съпругата му?
— Не, не точно приятели — поколеба се доктор Каспрак. — Мисис Търнър беше италианка. Не говореше много добре английски. Трудно е да живееш извън родината си — добави укорително тя.
— Значи не сте контактували извън работата…
— Понякога излизахме заедно заради Филип. Нашият син е връстник на Филип и водехме децата на екскурзии. — Доктор Каспрак изгледа Рон, без да трепне. Едно мускулче заигра в ъгълчето на окото й и издаде вълнението, което тя прикриваше. — Онази вечер смятахме да отидем на бейзболен мач… — Гласът й секна.
Рон любопитно я погледна и каза:
— Значи Филип Търнър трябваше да бъде с вас онази вечер?
— Да. С нас и с нашия син Зак.
— Но не дойде?
Доктор Каспрак въздъхна.
— Габриела се обади и каза, че не му е добре. Мисля, че понякога тя прекалено много се страхуваше за сина си… но това е право на една майка да бъде такава — добави решително тя.
— А доктор Търнър трябваше ли да бъде с вас онази вечер? — попита Рон.
— Не — поклати глава Андреа Каспрак. — Той работеше по един проект тук в лабораторията.
Рон сви вежди и усети прилив на енергия.
— Вие казахте ли му, че Филип няма да отиде с вас на мача? Че ще остане у дома?
— Не знам — въздъхна нетърпеливо жената. — Мисля, че не. Какво значение има това?
— Доктор Търнър е казал в полицията, че е трябвало да работи до късно в лабораторията тази вечер — обясни Рон. — Бил ли е някой с него?
— Разбира се. Сигурно забелязахте, че имаме сериозна охрана.
Точно така, каза си Рон. Но един ядрен физик като нищо може да се изплъзне от погледите на няколко полузаспали пазачи. Той реши да насочи въпросите в друга посока.
— Доктор Търнър споменавал ли е някога пред вас за жена на име Лаура Рийд или Лаура Хейстингс?
— Не. Никога.
— И няма причина да смятате, че е имал извънбрачна връзка с някого…
— Вече ме питахте за това — каза доктор Каспрак. — Сега, ако нямате други въпроси…
Тя явно се беше подразнила от характера на въпросите му — сякаш той правеше неприлични предположения, просто за да я унижи.
— Извинявам се, ако съм ви обидил, госпожо — каза искрено Рон. — Убийството е мръсна работа.
— Убийство ли? — извика тя. — Какво общо има всичко това с убийство?
— И аз точно това се опитвам да разбера — каза Рон.
Глава 15
Гари седеше в количката си на задната веранда в къщата на Лаура със затворени очи, обърнал бледото си лице към топлото слънце. Винаги му беше студено. Откакто беше прикован към количката, все изпитваше студ. Ванда не изключваше отоплението в тяхната къща чак до средата на юни. Гари носеше дебело яке дори в такъв прекрасен ден като днешния.