— Той и Канди искат да дойдат с нас…
— О, не. Джими…
— Какво можех да направя? Нямаше как да се измъкна.
— Можеше да му кажеш, че е Нова година и искаш да бъдем само двамата.
— Права си — кимна Джими. — Ще му се обадя.
Лаура въздъхна. Знаеше, че го поставя в неловко положение. Ричард Уолш беше техният адвокат и съдружник на Джими в галерията. Беше местен човек, друг приятел на Джими от детинство, демонстрирал впечатляващо умение да печели пари. По професия беше юрист, но хобито му беше да прави инвестиции и в това си занимание постигаше забележителни успехи. И говореше само за това. Но имаше чувство за хумор и Лаура го харесваше. Обаче едва издържаше жена му Канди.
Канди беше спечелила някога конкурс за красота и основното й занимание беше да се мотае в голямата си модерна къща в съседното градче Рок Харбър и да купува бижута по интернет или да действа с уредите си за фитнес. Канди Уолш беше последният човек, с когото Лаура би искала да прекара вечерта.
— Помниш ли му телефона? — смотолеви Джими.
Лаура знаеше, че той се чувства задължен на Ричард, който беше инвестирал средства в галерията и бе предоставил финансова подкрепа, за да превърне Джими галерията в място, което привлича погледа на всеки минувач. На Лаура никак не й се искаше да поставя Джими в неловко положение.
— Остави! — каза тя. — Хайде да вървим.
— Сигурна ли си? — попита неуверено той.
— Да, да, само че побързай, преди да съм си променила решението.
— Ще ти се реванширам, скъпа — погледна я с благодарност Джими.
— Само да не забравиш — отвърна тя.
Глава 2
Канди Уолш се протегна като котка и замърка.
— Другата седмица по това време ще работя върху тена си. Ще попивам слънчевите лъчи по монокини. — Погледна към Джими и Ричард, очаквайки да види как двамата се разнежват, представяйки си полуголото й тяло, излегнато под слънцето, но мъжете бяха навели глави над сметачната машинка, чиито бутони Ричард трескаво натискаше. Канди се нацупи.
— Къде ще ходиш? — попита от учтивост Лаура.
— В Насау. Винаги там ходим. Там се пазарува най-добре. Нямаш представа какви порцеланови и кристални сервизи има — заяви Канди, която не готвеше и никога не канеше гости. — И бижута. Този часовник е оттам. — Тя протегна меката си, изящна ръка, натежала от обсипания с диаманти часовник.
— Много е хубав — отвърна Лаура без всякакъв ентусиазъм.
— И какви казина, разбира се. Толкова често ходим в Насау, че Ричард смята да си купим къща там. Нали така, скъпи?
Ричард спря да обяснява инвестиционните стратегии и се усмихна на жена си. Канди леко му намигна, като внимаваше да не се размаже гримът й.
Лаура въздъхна.
Канди изтълкува погрешно въздишката.
— Вие сигурно не можете да пътувате много заради детето и малката галерия и всичко останало — каза съчувствено тя.
— Мен пътуването не ме привлича толкова много — отвърна Лаура. — Прекарала съм цялото си детство в пътуване. Баща ми служеше във флота и на всеки две години трябваше да се местим. А аз исках да живеем на едно място.
— Да, да се мести човек с родителите си е досадно — каза Канди. — Но да ходиш на курорт в най-красивото кътче на света, е различно. Къде живеят родителите ти сега? Ако са на някое хубаво място, можеш да им ходиш на гости.
— Те не са живи — отговори рязко Лаура. — Загинаха в самолетна катастрофа — добави тя и за миг изпита неестествено удоволствие от смутения израз на Канди, която без съмнение си представяше как лети със самолета за Насау.
— Много жалко — каза Канди.
Лаура сви рамене и си допи кафето, гледайки безизразно пред себе си. Джими погледна жена си, а после — часовника си.
— Май трябва да тръгваме — каза той.
— Ще си мисля за вас на плажа — заяви весело Канди.
— Чудесно — отвърна троснато Лаура.
Джими стана и издърпа стола й.
На вратата Мари Ванезе извади две тъмночервени рози от вазата на масата и, както правеше при специални случаи, даде по една роза на дамите.
— Рози за прекрасните дами — каза тя с дрезгавия си глас.
— Благодаря, Мари — възкликна Лаура, като пое цветето с дълга дръжка и вдъхна аромата на кадифените кървавочервени листенца.
— О-о-х — извика Канди и облиза показалеца си с идеално направен маникюр. — Този трън ме убоде. Ричард, вземи цветето.