— Какво се случи, миличък?
— Той ми взе шапката. И аз му казах, че баща му е гаден лъжец. А той ме удари.
— Ти защо му каза така? — попита тихо тя.
Майкъл се изпъна и я погледна със сериозните си кафяви очи, все още зачервени от сълзи, с размазана по лицето кръв.
— Защото той ми взе шапката и започна да я тъпче. Заяждаше се с мен.
— Но защо се заяждаше с теб?
— Защото казваше, че ти си пречукала татко.
— О, Майкъл — каза Лаура и притисна лицето му в рамото си. — Съжалявам.
— Няма нищо — каза Майкъл, потупвайки я невинно по гърба. — Ти не си виновна. Добре че в този момент мина Иън.
— Да, добре че си минал. Благодаря ти — прошепна тя.
— Всичко е наред. Да вървим у дома — каза Иън.
Лаура изпита странно чувство от тези негови думи. Точно това би казал Джими, помисли си тя. После си каза, че би трябвало да възрази, да му напомни, че това не е негова къща, но думите му й вдъхнаха чувство за сигурност и тя каза:
— Да, хайде да тръгваме.
Глава 17
Домът на Джейсън Търнър беше кокетна, но някак запусната къща, изградена от готови сглобяеми части. Построена през 50-те години на тиха улица с големи дървета, тя беше част от цяла редица еднотипни къщи. Беше боядисана в синьо-лилаво и имаше гараж отзад. Две момченца играеха отпред на тревата, но като видяха, че пред къщата спира полицейска кола, хукнаха, викайки майка си, и изчезнаха зад входната врата, която затръшнаха след себе си.
Докато Рон и полицай Витковски стигнат входната врата, една дребна жена с руса коса като захарен памук вече ги чакаше. Чертите й бяха остри, а лицето — внимателно гримирано. Тя отвори решително вратата, когато те наближиха, и ги изчака да заговорят.
— Мисис Черил Търнър?
Жената кимна.
— Аз съм следовател Рон Ленард. Това е полицай Витковски. Може ли да поговорим?
— Разбира се — каза тя и ги покани да влязат.
Двете момченца се бяха свили на стълбите и по-малкото се стресна, когато Рон ги изгледа.
— Вкъщи ли е съпругът ви, госпожо? — попита Рон.
— Той спи. Преди няколко часа му свърши смяната.
— Аз ще остана в града съвсем кратко и много бих искал да говоря с него.
— Марк, Питър, вървете да събудите татко. Кажете му, че един полицай иска да говори с него — каза Черил на синовете си. Момчетата взеха да си шепнат и да се бутат. — Хайде тръгвайте — скара им се Черил.
Докато децата трополяха по стълбите, една жена с къса сива коса и ясни сини очи влезе бавно в стаята, стиснала химикалка и някакви рекламни листовки.
— Мамо, тези хора са от полицията и искат да питат нещо — обясни Черил на възрастната жена. — Това е свекърва ми Идит Търнър.
— Приятно ми е да се запознаем — каза Рон. — Вие ли сте майката на Иън Търнър?
— О, да — отговори Идит. — Имам двама сина — Иън и Джейсън.
— Заради Иън ли идвате? — попита Черил и запали ментолова цигара. — Нали нищо не му се е случило?
— Не, нищо. Просто исках да ви задам няколко въпроса за него и за покойната му съпруга.
Черил дръпна от цигарата и изгледа Рон с присвити очи.
— Защо? Какво има?
— Полицейско разследване — каза строго Рон.
— Вече отговорихме на всички въпроси за пожара — каза Черил.
— Това е за друго нещо. Става дума за един инцидент в Ню Джърси, откъдето идвам.
— Какъв инцидент? Сигурен ли сте, че Иън е добре?
— Добре е — потвърди Рон. — Става дума за една жена, с която той се вижда.
— О-о. Добре — каза изненадано Черил.
— Кажете ми, вие бяхте ли близка със зет си? Бракът му беше ли щастлив?
Идит Търнър, която се бе настанила в едно кресло, попълваше съсредоточено рекламните листовки, изплезила език от напрежение.
— Да, мисля, че да. Не мога да кажа, че не бяха щастливи.
— Не сте съвсем сигурна.
— Ами, ние не бяхме много близки. Искам да кажа, че Джейсън и Иън са близки. Нали знаете как е между братя. Но Иън и Габриела бяха по-богати, нали разбирате какво искам да кажа. Иън е ученият в семейството. Той е човекът с парите. А Габриела… тя…
Рон забеляза колебанието в гласа й и каза:
— Не я обичахте много.
— Не съм казала такова нещо. Тя беше много мила. Притеснителна. Но изобщо не говореше английски. Според мен не че не знаеше езика, а защото не искаше да има нещо общо с нас.