— А с вас говореше ли на английски, мисис Търнър? — попита Рон, обръщайки се към по-възрастната жена.
— Майко — подкани я нетърпеливо Черил.
Възрастната жена вдигна глава от заниманието си.
— Извинявайте, не ви чух. Какво ме питате?
— Габриела говореше ли с вас на английски?
— От време на време — намръщи се Идит. — Ние не се виждахме много често, нали разбирате — опита се тя да се извини на Рон. — Да не си помислите, че съм нелюбезна, просто искам да свърша с това, за да не изпусна пощата — добави тя. — Луда съм да участвам в конкурси. Това си ми е слабост. Но и печеля много неща, нали, Черил?
— Майко, полицията не се интересува от твоите конкурси.
— Спечелих тази лампа, ето тази — каза тя, почуквайки с химикалката по високия лампион до себе си. — И онзи дискплейър, но не ме питайте какво значи това. А и… — Видя, че Черил се готви отново да я прекъсне и вдигна химикалката да я предупреди да мълчи. — А и да не забравяме екскурзията в Чудния свят на Дисни…
— Не, няма да я забравим — каза Черил и угаси цигарата си.
Рон погледна бележника си и се обърна към Черил, която чакаше търпеливо следващия въпрос.
— Мислите ли, че девер ви е изневерявал на съпругата си? Знаете ли нещо по този въпрос? Възможно ли е да е казал на съпруга ви?
— Ако е казал нещо на Джейсън, той щеше да ми каже. Ние нямаме тайни. Не, мисля, че не я е мамил. Не казвам, че бяха най-щастливата двойка на света. Тя никога не искаше да излиза от къщи. Сякаш се страхуваше от собствената си сянка. Но той се стараеше. Стараеше се да я направи щастлива.
— Значи нямате основание да смятате, че Иън е имал връзка с друга жена.
Черил поклати глава, сякаш обмисляше отговора си.
— Не…
— Напуснал е работата си и е отишъл да живее на яхта. Това не ви ли се стори странно?
— Нямате представа какво преживя… с Филип. Нали знаете за Филип? — Острите черти на Черил се смекчиха. — О-о-х… — сякаш изплака тя. — Това сладко дете. Всички го обичахме. Той прекарваше много време тук. С моите две деца бяха като Тримата мускетари. Обичахме го като наше дете.
— А Иън и Габриела…
— Те трепереха над него — каза Черил с тон, който не търпеше възражение. — Обожаваха го.
Идит Търнър се взираше в рекламите.
— Дума от четири букви, която се римува с „цена“? — чудеше се тя на глас.
— Тя си живее в свой свят — наведе се Черил към Рон.
Един едър хубав мъж с ясни сини очи заслиза тромаво по стълбите, търкайки очи, за да се разсъни.
— Здравей, скъпи — каза Черил.
Джейсън Търнър погледна намръщено Рон и полицай Витковски, разположили се в дома му.
— Марк ми каза, че са дошли полицаи.
Рон се изправи и протегна ръка.
— Аз съм следовател Ленард. Изпратен съм от окръжния прокурор в Ню Джърси.
— Какво искате от нас? — попита грубо Джейсън.
Марк и Питър, промушили глави между пръчките на перилата, гледаха зяпнали полицаите във всекидневната.
— Я вие двамата, излезте в задния двор, докато свършим тук — извика им Черил.
— Там няма какво да правим — възропта Марк.
— Играйте на баскетбол. Правете нещо. Карайте колело.
Момчетата неохотно се подчиниха.
— Имам няколко въпроса, отнасящи се до брат ви — каза Рон. — Точно говорех с жена ви.
— Защо се интересувате от брат ми? — попита Джейсън, готов да премине в отбрана. — Знам, че е в Кейп Крисчън. Обади ми се преди няколко дни.
— Каза ли ви какво прави там?
— Останал е няколко дни на пристанището. Защо?
— Опитваме се да разберем дали някога е имал връзка с една жена в нашия окръг, която полицията разследва.
— Брат ми не е слизал от яхтата си през последните шест месеца.
— Това ни е известно — каза припряно Рон. — Споменавал ли ви е някога за жена на име Лаура Рийд?
Джейсън помисли и поклати глава.
— Не.
— Имате ли спомен от детството си за момиче на име Лаура Хейстингс?
Джейсън отново поклати бавно глава.
— Не — каза той, но в гласа му се прокрадна нотка на съмнение.
— Те твърдят, че се познават от началното училище. Разправят, че брат ви паднал в една яма, а тя го намерила.