— Майка им нищо ли не е направила? — намръщи се Рон.
— Нали виждате каква е — поклати глава Черил. — Тя си живее в свой свят. Участва в рекламни конкурси. Вижда само онова, което иска да види. Останалото просто не съществува.
— Ясно — каза замислено Рон.
— Така че, ако ви се струва, че мъжът ми… някак… се хвърля веднага в защита на Иън… — каза извиняващо се тя.
— О, разбирам — отвърна Рон. И то много повече, отколкото си мислиш, каза си Рон. Дори и да знаеше нещо за брат си, Джейсън никога нямаше да го каже. Нямаше да каже и жена му. Никой нямаше да каже. — Много ви благодаря за съдействието.
Глава 18
Телефонът иззвъня, точно когато Лаура завиваше Майкъл в леглото. Тримата прекараха тихо и кротко вечерта. Иън извади скарата и си опекоха наденички. Сърцето на Лаура се свиваше, като го гледаше на мястото на Джими, но Майкъл много се развесели от вечерята на открито. След като се наядоха, играха на карти. Майкъл, притихнал, не се отдели от Лаура цялата вечер. За нея това беше добре дошло. Точно това искаше. Сега, когато се готвеше да му прочете приказка, чу телефона. Понечи да помоли Иън да се обади, но размисли. Може би е свекърва й или Сидни; всеки момент трябваше да се върнат.
— Аз ще се обадя — извика Лаура и чу, че Иън се качва по стълбите. Тя целуна Майкъл и отиде да се обади. Беше Гари.
— Лаура, в неудобно време ли се обаждам? — попита той.
— Не, разбира се, че не — отговори тя. — Какво има?
— Ами, нали си спомняш, че ти казах за наградата на Съвета по изкуствата?
— Да. Видна личност си ти.
— Така е. Значи… — Тя долови нервна нотка в гласа му. Той пое дълбоко дъх. — Въпросът е, че ще има церемония в Градската зала. Исках да ви поканя… исках да кажа, че ще бъда много горд, ако двамата с Майкъл дойдете. Нали разбираш, като мои официални гости.
— Много мило от твоя страна, Гари. Сигурен ли си, че искаш да бъдеш в нашата компания на такова голямо обществено събитие?
— Да, р-р-разбира се — заекна той. — Искам да кажа, защо не?
— Ти си истински приятел. Много ще се радваме да дойдем — каза Лаура. — Кога ще бъде това?
— Другия месец — каза той. — На петнайсети.
— На петнайсети — повтори тя. — Ще си отбележа в календара.
— Ако имаш друг ангажимент… — добави бързо той.
Лаура въздъхна. Не, нямам, помисли си тя. Тогава вече ще бъда пак сама.
— Няма да имам — увери го тя.
— Майкъл буден ли е? — попита той.
— Точно го слагах да си легне.
— Извинявай — каза Гари. — Хайде, връщай се при него.
Той направо й късаше сърцето — все се извиняваше, все се страхуваше, че я притеснява. Колко странно, че се държи така. Той беше единственият й истински приятел. Тя благодари за обаждането и му пожела лека нощ. След това, като въздъхна, излезе в коридора и тръгна към стаята на Майкъл. Вътре беше Иън — седеше на края на леглото и галеше детето по косата. Тя чу тихия му глас, но отначало не можа да разбере какво казва. След това се изненада, като позна собствените си думи.
Той рецитираше „Раул и гигантската жълта жаба“. Очите на Майкъл се затваряха, а по лицето му пробягваше усмивка. Преди Иън да свърши, Майкъл заспа. Иън се пресегна и угаси лампата Мечо Пух. След това стана и тръгна на пръсти към вратата. Като видя Лаура, сложи пръст на устните си. Тя остана отвън, а Иън затвори вратата и се приближи към Лаура в полутъмния коридор.
— Заспа — каза той.
Тя импулсивно го прегърна и склони глава на гърдите му. В първия момент той се сепна, после боязливо я прегърна и зарови лице в косата й. Допирът с него я разтърси цялата. За миг тя се притисна силно към него. После смутено се освободи. Неговите сини очи я гледаха жадно, докато се отдръпваше. Тя хвана ръката му и я задържа.
— Благодаря ти — каза тя.
— За какво?
— За днес. За всичко. За грижите за Майкъл. И за мен.
— Правя го, защото искам — отвърна той.
Тя се обърна и заслиза по стълбите.
— Да не го събудим само — каза тя.
Иън я последва във всекидневната. Тя се отпусна на канапето и той седна до нея. Хвана ръката й, вдигна я внимателно към лицето си и я притисна замислено в бузата си.